Караоке във Versus

Днеска се разбарахме с приятели да ходим на караоке във бар Versus.
Аз бах ходил преди една две години там и не ме беше впечатлило особенно. Не че беше лошо,но просто не беше впечатляващо.
Този път бяхме почти същата компания и отоново не очаквах кой-знае какво.
И в интерес на истината останах приятно впечатлен.
Жоро,мисля че се казваше организатора се стараеше да се получи наистина шоу. Не просто да излезнеш и да си изпееш песента и да си тръгнеш,а ще измисли някаква закачка с теб преди или след изпълнението,така че останалите да се забавляват не само от песента но и от това което става преди или след нея.
Явно имаше част от хората които вече се познаваха и си имаше някакви заигравки с тях. С останалите все измисляше какво да се закачи.
Като резултат времето,което изкарах там мина неусетно и приятно.
Чак съжалявах,когато компанията поискаха да си ходим вече.

Тийм евент

Нещата протекоха горе долу така:
Домъкнахме се до гарата,аз,Алекс и Богдана и бат Весо ни взе за към рибарица.
По пътя минахме през къщата на Богдана,за да си вземе кекса който беше направила. Между другото много сполучлив.
Стигнахме благополучно рибарица и ритахме топка малко докато стане време за скарата.
По някое време Видин реши,че е крайно време да почнем да готвим,и всички се захванахме с по нещо. Колежките се занимаваха с пържените картофи,а Видин със скарата. Аз също помогнах малко за картофите,както и Ник.
Седнахме на масата към осем часа,хапнахме,пийнахме и ни дойде музата за пеене. Най добре се представи Митака с китарата. Даже беше изкомпозирал песен за екипа.
Доколкото разбрах забавлението е свършило към четири часа,когато баче кико останал сам в трапезарията.

Сутринта станах към осем и слезнах надолу. Хапнах каквото имаше,изиграхме един белот (бихме естествено) и към един часа благополучно се изнесохме от Рибарица.

Сватбата на Райна

Днеска венчахме Райна и Лучано.
Операцията мина много благополучно в следния ред:
Първо се изтъпанчихме една тумба народ и посрещнахме булката и младоженеца. И двамата бяха в бяло и лилаво (кой да ти знае,че любимия цвят на Райна е лилаво –не и аз всеки случай).

Та пристигнаха значи те и всички дружно се насочихме към църквата (Събитието се състоя в “Света София”). Настаниха се хората,а през това време отчето събра документите на младоженците. Общо взето ситуацията с църковния брак много ми напомня тази с гражданския –подписвате се в някаква книга и документи предварително,а подписа или клетвите и церемониите пред хората са само за парлама така да се каже.

Та значи пристъпиха те тържествено напред пъд съпровода на църковния хор. От пред вървяха отчетата,във втората редица бяха младоженците,а в третата кумовете.

Самия ритуал продължи около двадесет минути. Първо ги питаха дали искат да се оженят според ритуала и закона. След това им сложиха едни корони на главите,обиколиха три пъти олтара и на края им свалиха короните и ги пуснаха да си ходят. Като цяло церемонията беше добре направена и не беше излишно дълга.

След като излезнахме направихме един куп снимки на булката,младоженеца,шаферките (много сладки дечица),гостите и така нататъка. Снимането продължи около половин час. Тука трябва да отбележа,че за пръв път видях Боряна с официална рокля и на токчета и изглеждаше много добре. Сашка също се беше пременила като принцеса с една леко лилавееща рокля. Явно само аз не знаех за лилавото. Нинска също беше там и с нея също си поговорихме.

Младоженците и шаферките

След снимките се насочихме към ресторанта. На Боряна и на мен ни повериха едната шаферка. Много послушно и спокойно дете –тръгна с нас без никакви въпроси. Ето и снимка:

Аз Боряна и Лучия

В ресторанта се настанихме набързичко. Браво на Сашка,че се беше усетила да сложи програмистите на една маса. Аз се запознах с две сестри –Деница и Теодора. Запознах се наново и с някои от приятелите на Райна,които бях забравил.

Естествено още с влизането на младоженците,почнаха с ритуалите. Първо естествено минаха по килима от рози и тъщата ги нагости с питка. Първо потопена в сол,а след това потопена в мед. Да им е сладко. След това Райна ритна менчето с розите да види дали първото дете ще е момче или момиче. Според поличбите,ще трябва да са близнаци. Ама тя и Райна не си даде много зор с ритането де –особенно като беше празно менчето,можеше такъв шут да му тегли,че розите да отидат до другия край на ресторанта.
Ето как се случи тази част:

След като официално влезнаха празненството си тръгна по реда –танцувахме,говорихме си,запознавахме се с който не се познавахме. Младоженците танцуваха блусове (Е не,искам да видя някоя булка в подобна рокля да се пробва да танцува рок или салса)

Райна и Лучано танцуват блус

По някое време се стигна и до рязането на тортата. Младоженците трябваше да я разрежат заедно и след това да изядат парчето без да ползват ръце. Справиха се със задачата де. Аз този ритуал на други сватби съм го виждал с продължение –парче от тортата се ползваше да се запуши устата на тъщата и на свекървата. Репортаж от събитието може да видите тук:

След това имаше още танци и хора и аз по някое време си тръгнах.
Много хубава сватба беше.

Случка с коза

Тези дни се сетих за въпросната случка от детството ми и реших да я споделя с уважаемата публика.

Една лятна ваканция бях командирован в Първомай при баба и дядо.
За тези от вас които не знаят,Първомай е малък град от селски тип,където няма абсолютно нищо интересно за правене.
По това време нямах даже компютър там,а за интернет изобщо беше рано да се говори.
Та седях си аз спокойно вкъщи и си четях книжки и гледах телевизия.
В общи линии се забавлявах както намеря.

Уви,баба и дядо току решаваха да ми намерят някое непривично за мен занимание,което поради пълната си неприложимост върху моята скромна личност,в момента буди само недоумение и смях.

Та една вечер баба ми даде поръчка да отида да прибера козата от паша.
Това нещо ние с нея го бяхме правили доста пъти,та реших че не е проблем. Козите се прибираха от паша надвечер и от една полянка до жп линията,хората отиваха да си ги приберат. Това е на около триста метра от вкъщи.
Та отидох аз до мястото,познах си козата,хванах я и я вързах с каишката.
До тук добре.
Да де,ама пустата коза не ще да ме следва. Брех ми сега?!
Аз я дърпам с всички сили,а тя се души,кашля,ама не ще да мръдне.
Аз я дърпам,а тя се запънала като магаре на лед и не помръдва.
И така въпросните триста метра едвам я довлачих вкъщи.
Прибрах я криво ляво и за пореден път се убедих,че това фермерството не е за мен работа.
После баба ми обасни,че си имало начин да се прилъже козата да те следва,без при това да се опитвам да я обеся,ама кой да ти знае…

Та така безславно завършиха моити опити с козовъдството…

Цвят и Имидж

Може би някои от вас знаят,а други не,но аз все пак да кажа:
Лили се занимава с правене на семинари за цвят и имидж.
Тъй като в момента е извън България ме помоли да поема организацията на следващите семинари за когато се върне.

Та първо да кажа за какво става дума.

В семинара за цветовете,човек може да установи опитно,кои са най подходящите цветове за него. Тези в които изпъква и се чувства най-добре. Идеята на семинара е,че има четири вида хора,чийто цвят на кожата има различен оттенък –някои са на синя основа,други на жълта. Това аз лично съм го забелязвал след море –когато потъмнея и се сравня с някой друг и се вижда как моя цвят е по-тъмен но по различен като оттенък. Та в този семинар освен да се определи към кой тип принадлежите,експериментално се определят и кои от цветовете характерни за този тип,най много ви отиват.

В семинара за имиджа отново има разделение на хората по категории. Тук категориите за доста повече и са базирани както на външния вид така и на характера на човека. Целта е да се разбере какъв е най подходящия стил на обличане за дадения човек. Представете си например жена,която има визия и характер,сякаш ей сега ще хукне да катери някоя планина,облечена в делови костюм. Изглежда странно и не на място сякаш. Но същия човек,облечен в спортни дрехи изглежда във вихъра си. Та ето това се опитва да определи семинара за имиджа –кои са правилните дрехи за нас. И често след това се налага човек да си смени основно гардероба. Понякога по навик от детството или това които са ни казали родителите,а понякога и за да изглеждаме по-незабележими и скрити,избираме дрехи които ни скриват вместо да ни показват. И се заблуждаваме,че това е нашия стил. Ето това се разкрива на този курс.

Курсовете се провеждат в групи от по най-много три или четири човека (четири е наистина само по изключение).
Един курс продължава около половин ден (4-6 часа).
Цената е сто лева на курс. Ако искате да изкарате двата курса в един ден общата цена е сто и петдесет лева.
Плаща се на място в деня на курса.
Курсовете се провеждат според удобното време на участниците.
Ако искате да се запишете или имате нужда от повече информация можете да направите някое от следните неща:
Да оставите коментар под тази статия. Ако искате да се запишете оставете име и телефон и e-mail,така че да можем да се свържем с Вас за да уговорим време.
Можете да изпратите e-mail на livantcheva(кльомба)yahoo.com или на todortk(кльомба)abv.bg .
Можете да ми се обадите на телефон:нула осем осем осем пет едно седем две две пет. За конкретни въпроси за курсовете,все пак препоръчвам да пратите писмо на Лили,тъй като знае доста повече от мен.

Наръчник за оцеляване у дома и в обществото на програмиста ерген

Пиша тази статия в резултат на дългогодишен опит и смея да твърдя,че всичко което съм написал съм го пробвал и наистина е така.

Като начало,защо точно към тази публика насочвам вниманието си.
Женените мъже (или загаджените или изобщо такива,около които има постоянно някаква жена),обикновенно нямат описаните грижи по една или друга причина. Програмистите специално имаме някои особености,които съм споменал по долу. Все пак голяма част от статията е полезна и за непрограмисти.

И така. Нека почнем с личната хигиена.
Добре е да се къпите поне веднъж на два дни,за да не миришете прекалено много. Моя съвет е да го правите рано сутрин. Вечер има много по-забавни неща за правене,понякога се връщате късно и директно се тряскате в леглото,понякога ви мързи да станете от компютъра…За това къпането трябва да е рано сутрин преди да сте почнали да правите каквото и да било друго.
И така и така се къпете,измийте си зъбите и се избръснете. Миенето на зъбите след закуска е мираж. Вечер също. Поне сутринта веднъж ги измийте.
А за бръсненето нещата са още по-зле –никаква мотивация (както казах ако имате жена около вас ще имате и мотивация вероятно)
Желателно е да изрязвате ноктите си когато усетите,че ви пречат да пишете по клавиатурата. Нокторезачките са за деца. Ползвайте ножичка (тя стига и по дълбоко и по-рядко ще ви се налага въпросната процедура). Ако ви стиска може и нож.

По отношение на дрехите моята класация е следната:
–бельо,чорапи,тениска се сменят всеки ден.
–полото може да изкара два три дни.
–блузите е добре около веднъж седмично да се сменят.
–дънки панталони и т.н. веднъж на две седмици или когато видите,че са изцапани. Но не по-рядко.
–якета,одеяла и подобни –веднъж на два три месеца.
–чаршафи –поне веднъж месечно.

Това прави доволно количество пране естествено. Програмистите сме умни и мързеливи –за това моя съвет е да си купите пералня с миялня. Слагате прах за пране пускате и след три часа всичко е готово за носене. Това намалява значително и необходимия асортимент дрехи. Особенно през зимата когато дрехите съхнат дълго,подобно чудо на техниката е съвсем на място.

Един особенно полезен съвет –ако имате лаптоп задължително го дръжте на масата и далеч от леглото. Любимата играчка е единственото,което си заслужава усилието да избършете масата след като се нахраните. В противен случай масата може да стои с трохи и боклуци по нея до няколко седмици.

Ако не обичате да миете чинии,миялнята е безценен помощник. Програмисти сте за бога,значи трябва да можете да си го позволите.

Заговаряйки за чинии,стигаме и до нещо съществено. А именно храната. Независимо от начина ви на хранене,се научете да готвите. Не е трудно. Карането на сухоежбина е краен вариант и не се препоръчва. Примерни рецепти за сладки и солени неща можете да намерите горе вдясно на страницата ми. Ако много ви мързи,ето примерна рецепта:
Чаша ориз,малко олио,четири пет чаши вода,половин или едно кило пилешки дробчета или сърца. Пъхате в стъклена купа слагате в микровълновата за около час и сте готови.

Добре е от време на време да миете пода. Или поне една прахосмукачка му ударете,а? Първите една две седмици след като сте го почистили добре,не влизайте с обувки навътре в къщата и не позволявайте на гостите ви да го правят (така едновременно подът остава чист по-дълго,и гостите ви си мислят,че сте голям чистник). В този ред на мисли –вземете си прахосмукачка. Ако сте в собствен дом,сложете плочки или ламинат. Избягвайте килими и мокети,защото се чистят трудно.

Ами това е мисля. Ако смятате,че съм пропуснал нещо,пуснете ми един коментар и ще го добавя. Надявам се да съм ви бил полезен.

Важни обяви

Поради финансовата криза,с цел икономии на средства,изпълнявам само две желания. При това само с предплата.
Златната рибка

Поради настъпилата финансова криза,с цел икономии на средства,златната рибка ще я опържим.
Рибарят

Как се организира събиране

  1. Праща се съобщение до евентуалните участници със запитване дали биха желали да се съберем някъде на хотел/хижа/планина/море/друго на дата хх.уу.зз . Питат се  също така къде предпочитат да бъде
    • в рамките на деня отговарят 20% от участниците.
    • Останалите отговарят следващите 1-2 дни
    • Един или двама души дават относително  конкретни предложения
  2. Праща се съобщение до всички с конкретните предложения и се молят да изберат някое от тях
    • Двама трима изявяват предпочетания.
    • Останалите казват,че им е все едно или изобщо не се обаждат
  3. Намира се място за нощувка в избрания район,проверява се дали евентуално има места и се пращат подробности на всички. Организира се среща на участниците евентуално да се разберат за подробностите
    • На самата среща един двама предлагат да се смени датата,защото не им е удобна или имат някакви други съображения.(връщане към точка 1)
    • Един двама предлагат да се смени мястото (връщане към точка 2)
    • Двама трима казват,че не са сигурни и трябва да питат половинките. Ако е възможно останалите да ги изчакат докато решат (1-2 дни)
  4. Ден два по-късно окончателно всички са решили дали ще идват или не и се обаждаме за резервация. Естествено през тези дни места във въпросното място за нощувка вече няма и започваме да търсим алтернатива.
    • Отново някои предлагат да се смени мястото или датата
  5. Намира се нова база за нощувка.
    • На някой не му харесва и се отказва
  6. Прави се резервация на новото място
  7. Събират се пари за капаро
    • Някой се сеща да пита за някакви особенности в стаята или защо не може да се организира по начина по който е било за предното място


Следва продължение ….

Потоци пари

Това е една много интересна игра,която е всъщност нещо като финансова симулация.
Играе се с от 3 до 6 играча.
Всеки играч си има едно плъхче (пионка) и едно сиренце.
Играта има два кръга.
Малкия (който се нарича още въртележката) и големия (магистралата за бързо движение)
Всички започват от малкия кръг,като всеки играч има различни възможности,които играта му дава,за инвестиции,както и различни разходи които прави.
От инвестициите например може да се купуват къщи или сгради с много апартаменти,да се купуват акции на различни компании,да се създават фирми и така нататък.
Разходите включват глезотийки като картини,въдици,коли,телефони,както и непредвидени разходи от типа на раждане на бебе,съкращение,заболяване.
Има също така и три полета запалата праминаването през които ти дава право да си вземеш заплатата от банката,както и поле пазар което дава възможност да продадеш,част от притежанията си.
Всяка нещо което купиш може да ти носи приходи или разходи.
Можеш да вземаш кредити от банката,както и да купуваш или продаваш информация на другите играчи.

Преди началото на самата игра се обясняват някои основни термини,за да стане ясно по нататък как се играе.

Обясняват се видовете приходи:

  • тип заплата –приходи които трябва да работиш за да ги получаваш.
  • пасивни –приходи от лихви,дивиденти,наеми и подобни. Тези приходи ги получаваш без да влагаш личното си време и усилия.
  • резидуални –приходи от хонорари или авторски права. Това са приходи които получаваш за определен период от време,но преди това си свършил някаква работа.

Видовете разходи са малко повечко:

  • основни или още разходи за живот –това са данъци,разходи за храна,издръжка на децата,наем за жилището,изплащане на кредити за къща,кола и така нататъка. Тоест това е всичко което плащаме така или инече всеки месец,независимо искаме или не.
  • глезотийки –ходене на кино,на екскурзия,купуване на картини или красиви вещи. Абе името достатъчно ясно си го казва.
  • разходи за престиж –това са покупки,които ни издигат в очите на другите. Например готина кола или готин телефон. Но също така за престиж се смята и обучението например.
  • и последния вид са разходите за извънредни ситуации –колата се счупи и има нужда от ремонт,разболеем се и имаме нужда от лекарства и така нататъка.

От тук нататък следва по интересната част:
Какво е финансова независимост и как се постига.
Гарантира ли ни наличието на пасивен доход сигурност и какво изобщо означава думата “сигурност”.
Какво е “лош”и какво е “добър”кредит и как се преценява това.
Какво е актив и какво е пасив и каква е разликата между двете.
Какво означава възвръщаемост на дадена инвестиция и как се смята.
Какво представлява риска и доколко е свързан с възвръщаемостта.

Идеите които се развиват са наистина интересни и всъщност показват един доста различен начин на мислене.

Например как се смята покупка на жилище:
Влагаме 10000 собствени средства
Вземаме ипотека за 50000
даваме под наем и след приспадането на лихвите по ипотеката ни остават 200.
Кои и колко са нашите пари всъщонст в тази сделка?
Всъщност нашите пари са тези 10000. Останалите са на банката,но те не ни интересуват.
В резултат възвращаемосста от имота за една година е:
12*200/10000 * 100% = 12% годишно.

След като минат всичките обяснения,започва самата игра.
Идеята на играта е да излзеш от въртележката.
Получаваш си професия,от която произтичат всичките ти основни разходи и приходи първоначално и започваш да играеш. Когато попаднеш на някое поле изпълняваш каквото пише на него.
Когато пасивните ти доходи надминат разходите ти излизаш от въртележката и влизаш на бързата писта,където вече мащабите са доста по-големи. Едновременно с това обаче,имаш много странични възможности за договаряне с другите играчи. Като договорките могат да са от най различен вид. Имаше например възможност да купиш правото на даден играч да сключи сделка например.

В моята игра се случи така,че още на първото завъртане фалирах.
Предложих тогава да си продам къщата и направихме добра сделка с адаша.
Така се оттървах от тотален банкрут и излизане от играта.
Имаше и доста други интересни идеи които си случиха,но тази игра трябва да се играе,и по-трудно се обяснява.

Като резултат в края на играта имах четири къщи като инвестиции,но не стигнах до момента да ги продам.

Банкови му работи

Днеска дадоха заплати.
Обикнованно знам,че пристигат към 16ч
Обаче в 16ч. няма пари по сметката.
В списъка с транзакциите всичко си го пише и превода е там,но в сметката няма нищо.
Ядосах се.
Накрая колегите откриха начин да се хакне системата.
Правиш превот през онлайн банкирането от празната сметка към някоя друга и парите изведнъж се появяват и в двете.
Абе кажи им банки и не ги обиждай повече.