Приключенията на Жоро и Таня – част 2 – в Средновековието « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 2 –в Средновековието

–Мяаааааау …..
–Мда,малко е стресиращо първия път като пътуваш във времето,но се свиква и даже в един момент започва да ти харесва.
–Абе не беше чак толкова зле,но не очаквах,че ще се въртя през времето като пумпал.
–Добре. Да видим сега къде сме попаднали.Уф и машината е доста прегряла. Ще трябва да останем тука явно няколко седмици. Ами според машината сме в края на петнайсти век. Някъде около Рим.
–Ами като сме тука поне да поразгледаме. Сигурно има какво да се види? А аз все пак съм нов тука.
–Ооо,определено има. Сега ще се свържа с базата да разпитам за напътствия.

Докато Таня се свързваше с базата и искаше сведения и инструкции,Жоро се поогледа къде са попаднали. Беше тясна миризлива уличка със няколко схлупени къщички около нея. явно хората не си падаха по хигиената,защото боклуците бяха изхвърлени директно на улицата и децата си ги подретваха или си играеха с тях. Самите деца миришеха ужасно и когато едно се опита да ги доближи Жоро се наежи и засъска злобно. Детето благоразумно ги остави на мира.

–Готово –каза Таня –намираме се в един от крайните квартали на Рим. Преди мене в това време е била една колежка Мими и препоръча да се отбием при котката на Паул –кожар,който живее в една от занаятчийските улички. Тя била много начетена и знаела къде какво може да се види наоколо.
–Добре,а дали навсякъде така вони? Мирише като София по времето на кризата с боклука.
–Ами да. Така е в средновековието. По това време хората,които прекалено често са се къпели,са били смятани за странни,а някои от тях били изгаряни като вещици. Тепърва някои от градовете почват да строят канализации.
–Уф. Гадно.
–Момент. Ето ти резервните ми тапи за нос. Филтрират въздуха и значително намаляват неприятните миризми. И друг път съм попадала в подобни времена.
–Благодаря. А,така е по добре. Ми да вървим. А накъде?
–Мисля че натам –Таня посочи единия край на уличката. –би трябвало това да е посоката към центъра.

Двете котки се затичаха по тясната уличка в указаната посока. След малко Таня зави по някаква пресечка на ляво и попаднаха в малко по широка улица. След още няколко километра най после си виждаше куполът на Свети Петър –целия боядисан в златно и отразяващ лъчите на слънцето.

–Тука някъде трябва да е –каза Таня.
–Нали каза,че е в центъра. Според мене ей онова блестящото отпреде трябва да е в центъра.
–Да така е,но все пак става дума за занаятчийска улица. А за тях понятието център е малко по-широко. А ето.
През това време към тях се приближи наперен котарак.
–Какво търсите тука? Това е моя територия –И злобно засъска по посока на Жоро.
–Ще се махнем бързо. Обещавам. Не ти искам територията. търсим къщата на кожаря Паул.
–Ето онази там е къщата на Паул,но вие нямате работа тука.
–Добре де спокойно –бързо ще се махнем. Недей да се ежиш.
По възможно най-бързия начин двете котки се насочиха към посочената къща. Че там живееше и работеше кожар си личеше от двайсет метра –дори през тапите за нос се усещаше вонята.
–Имам усещането,че съм попаднал в сметище. Или по скоро в отходна яма.
–Ами не си далече от истината –през средновековието за обработка на кожи са използвали животински отпадъци така да се каже.
–Ух. Надявам се да сме наистина за малко.
–Спокойно. Не е толкова зле.
На двора пред къщичката се беше излегнала една доста стара котка.
–Извинете,тука ли живее Паул кожаря?
–Да,а на вас за какво ви е?
–Ами всъщност не ни трябва. Една наша позната Мими ни каза,че сте можели да ни упътите за интересните места в Рим.
–Мими,Мими…А да имаше някаквъ мацка която идва веднъж преди няколко години. Беше много странна птица.
–Ами сигурно е същата.
–Едва ли. Тогава тя беше с поне 3-4 години по-голяма от мене и сигурно отдавна е починала,а вие не изглеждате достатъчно големи за да я познавате. Както и да е. Та какво ви интересува в Рим?
–Ами какво може да се види и да се научи в момента тука?
–Хмм. Ми не знам. Чух наскоро,че дошъл някакъв странник от милано. Инжинер или нещо подобно или художник. Не разбрах добре. Живее на няколко преки от тука. Разгледайте из центъра –двореца на папата,св.Петър,Останките на колизеума. Има какво да се види из Рим. ако изчакате една две седмици може и карнавала да видите.
–Благодарим ви много за напътствията.
–Ами къде да отидем първо.
–Според мене ще е по-добре при онова бляскавото. Може би там ще има някой да ни даде мляко. Сега те разбирам като казваш,че от пътуване във времето се огладнявало.
–Добре да вървим.

Свети Петър изгреждаше наистина внушително. Жоро и Таня успяха да се вмъкнат между краката на хората в множеството и разгледаха отвътре. Усещането беше неворятно. Въпреки,че отвън изглеждаше огромна,отвътре църквата изглеждаше почти безкрайна. Жоро и Таня като истински котки се изкачиха до върха н самия купол и гледката отгоре наистина си заслужаваше. Имаше прекрасни стенописи и икони ( Жоро се забавляваше докато се качваши нагоре да стъпва по носовете на светците). Намери се и един добър свещенник който им даде малко мляко да се нахранят. Запознаха се с църковната котка,която им разказа пикантни истории от живота на катедралата и на рим като цяло и беше така добра да им позволи да нощуват в църквата докато са в Рим.

На следващия ден отидоха да разгледат колизеума. Там имаше доста котки и те им обясниха,че не,не е интересно да се ходи на колизеума денем. По-добре е привечер.
–Защо така –попита Жоро?
–Ами защото привечер стават интересните неща. Едно време колизеумът е бил театъри са се играели пиеси. Сега е просто развалина,но също се разиграват сцени. Привечер могат да се забележат важни хора,които се срещат тайно и обсъждат важни държавни дела,влюбени които са отделили по някой час вечерта да останат сами,разбойници които причакват някой по-заможен да му отмъкнат парите.
–Разбирам.

Следващите няколко нощи Жоро и Таня ходеха редовно на колизеума и Таня събра доста информация за живота на великите личности и управляващите по това време. Дори на няколко пъти помогнаха на няколко души да избегнат ограбване от разбойници. Идеята дойде на жоро,който не можеше да разбере спокойствието на останалите котки при вида на подобни неща.

–Ами просто бе,Таня. Когато две ръмжащи котки почнат да ти се мотаят в краката и не те оставят на мира,бързо ти се изпарява насторението за важни разговори или романтични срещи. Вярно прекъсваме хората,но пък ги спасяваме от по-големи неприятности.
–Добре де добре. Да пробваме.
Първия път пробваха само двамата и едвам изкараха влюбената двойка навреме преди да се появят разбойниците. Втория път в играта се включиха и останалите котки от околността и предотвратиха едновременно и предателство и убийство. Когато се разделиха последната вечер,всички котки от околността им устроиха тържествено мяукащо изпращане.

Междувременно един от дните ходиха да разгледат папския дворец. Като за дворец не беше никак зле. Даже не вонеше особенно. Успяха дори да разгледат стаите на инквизицията и да скъсат дела срещу вещици,с което удължиха живота на бедните хорица поне с няколко месеца. Жоро дори се изпика в мастилото на главния инквизитор. Не че оня щеше да усети.

Последните дни прекараха в търсене на този странник леонардо,за който им беше разказала коткатана Паул. Когато го намериха,той тъкмо рисуваше някаква жена и беше много съсредоточен.
–Чакай ме малко искам да отида да видя какво рисува.
–Ама виж тези чертежи,нашите учени отдавна търсят тези знания,а този ги е измислил преди 16 века.
–Добре де аз ще видя какво рисува,а ти разгледай чертежите.
Жоро се запъти към съсредоточения Леонардо и се опита да разгледа картината. Тъй като статива беше на високо той подскочи и се закачи за ръката на майстора.
–Абе махай се от тука бе котарако. Виж какво направи сега! МАйстора гледа картината си.Тази черта дето я беше нправил заради Жоро нямаше как да се скрие.
“Хмм,не мога ли да продължо лико усмивката на портрета. Да така стана перфектно. Все пак съм си майстор.”
Така Джокондата се сдоби с прословутата си усмивка.

През това време Таня беше разгледала подробно чертежите и беше готова също да тръгва. Когато след някалко дни чуха за пожар в ателието на художника,разбраха защо тези чертежи не са достигнали до следните поколения.

Една вечер Таня каза
–Машината вече се е заредила и можем утре да тръгваме.
–Добре,но може ли да е вечерта? Разбрах,че утре почва карнавала и ще си струва да се види.
–Ами добре нека да е след обяд.

Карнавалът представляваше най пъстрото множество,което можете да си представите. Всички бяха с маски. Хората се перчехо и се правеха на важни. Други се разхождаха с каляски. На градския площад имаше представления…След един ден прекаран в тичане между краката на хората от тълпата и возене на каляски,Жоро и Таня се прибраха в св.Петър,за да си вземат довиждане с църковната котка,която така любезно ги беше приютила.

–Ами да тръгваме вече –каза Таня.
И пред очите на случайно минаващия свещенник двете котки просто изчезнаха.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>