Приключенията на Жоро и Таня –част 3 –Борис

–Мяаааааууууу
–Уф така и не мога да му свикна на това пътуване във времето.
–Ами не е лесно. А къде ли сме попаднали?
–На мене ми мирише познато. Мисля,че този път сме си в България поне.
–Да и аз мисля така но къде ли?
–Явно сме в град. Изглежда относително малък обаче.
–Ами големината на градовете не е универсално понятие. Едно време хората са били много по-малко и хиляда човека на едно място са изглеждали като огромно множество.
–Е то хиляда човека са си едно село. Или един по-големичък блок.
–Да в наше време е така. Въпреки че дори и в наши дни има страни,в които сто къщи събрани на едно място се наричат градче,а не село.
–Добре,Таня,а какво в такъв случай прови от селото град? Ето ти си учена и знаеш толкова много,кажи ми?
–Ами не съм много сгурна. Може би селото става град когато в него се появят институции –например училище,църква,университет,община,замък,банка …Мисля си,че колкото повече от тях има в едно населено място,толкова по-голямо право има то да се нарича град. Може би е важно също разнообразието на хората. В селото всички обработват земята по някакъв начин. А в града има по-голямо разнообразие от професии.
–Добре,а едно време как са се появявали градовете? Ето слушам стопанина ми да учи как еди кой си построил голям град еди кога си. Как може един човек да построи град?
–Ами най-вероятно не е. Предполагам,че владетелят е идвал с няколкостотин души войска и е казвал “ей тука ще живея”. Набирал е къде насила,къде за пари строители и те построявали замък за него и къщи за приближените му. Поради нуждата от работници и войска все повече хора се заселвали в града,появявали се ковачи,зидари,лекари и така за няколко десетки години около замъка на господаря се разраствал град.
–Добре,а защо тези хора не са си оставарли по селата?
–Много питаш. Сигурно защото в градовете са били по-добре защитени. А сега стига сме си говорили,ами да разберем къде сме попаднали.
–Добре.

Докато Таня се свъзваше с базата,Жоро отново използва времето да разучи околността. Мястото където бяха попаднали можеше до се нарече улица,но само ако улица означава пространството между няколко къщи. Нямаше паваж,нито дори калдъръм. Предполагаше,че по време на дъжд се превръща в кална река. Дори къщите не следваха някакъв определен ред –всяка сякаш имаше собствена идея накъде да гледа и как да изглежда. За сметка на това не вонеше чак толкова като в Рим.

–Таня,разбра ли нещо?
–В Търново сме втората половина на девети век. Тук няма кой знае какво да се види,но трябва да поостанем две три седмици –няма как.
–Тука поне не мирише толкова отвратително като в Рим. Защо е така,Таня?
–Просто тука одпадъците се дават за храна на животните и не гният по улицата. А и все още не са се появили идеите на инквизиторите завещиците и личната хигиена.
–Добра след като няма нищо за гледане тука ,какво ще правим?
–Ами ще се разходим. Поне да разгледаме царския дворец. Може да има поне интересни клюки.
–Добре хайде. Предполагам че е ей онова бялото нещо в далечината.
–Да то е. Да се надяваме,че ще се намери и някой да ни нахрани там.

В това време от едната къща излезна мъж и започна да оглежда двора си. Подритна няколко буци пръст и явно си хареса някакво място и почна да копае.
–Тате,тате,какво ще правиш? –докато той се оглеждаше с весела глъчка след него се бяха появили три момчета.
–Ще сея онези семена дето ни ги подари странника онзи ден. Каза,че били вълшебен сорт ябълки и не е зле да ги опитаме. А сега ми донесете няколко прави пръчки да оградя мястото,така че да не го стъпчем по случайност.

Жоро и Таня се запътиха към царския дворец. Тъй като къщите бяха по нарядко можеха да се движат по почти права линия без да се съобразяват с улиците. Когато стигнаха до портите на царския дворец няколко конника тъкмо излизаха от там и Жоро и Таня се шмугнаха между краката на конете им.

–А сега на къде? Тука като гледам няма никой,с желание да ни нахрани. А и къде се бяха разбързали тези?
–Не знам,Жоре. По това време още никоя котка не е идвала от нашия институт,така,че явно ще се наложи да открием сами за какаво става дума. Не може да няма тука поне една котка,която да ни упъти.
–Хъ-хъм. Мисля че подушвам някаква вкусна миризма от оня край на двореца. Може би там поне ще ни нахранят.
–Даа. Както винаги си практичен. Да отидем да видм какмо има там.
–Хей вие,кои сте икъде отивате? Точно срещу тях се беше запътила малка котарана.
–Ами идваме от бъдещето и сме много гладни. А също така търсим някой да ни обясни какво става тук.
–Добре,елате. Имате късмет,че не попаднахте на Пешо –той никак не обича непознати,а пък аз обожавам гости. Насам! Междо другото аз съм Елена.
–Ти котката на господаря ли си?
–Не,господаря не си пада по котки.Търпят ни,защото гоним мишките,но трябва да се грижим сами за прехраната си.
След малко Елена ги остави сами и изтича нанякъде. Върна се с двепоопърпани пилешки крилца.
–Толкова успях да отмъкна.Но мисля,че може после да се намери и нещо друго за хапване. Обикновенно след вечерята остават доста неща и има за всички. А днеска се очакват важни гости.
–Благодарим ти много. Забелязахме,че бързаха някакви конници навън. За какво става дума?
–Ами управителят на дунавския гарнизон е хванал някакви контрабандисти които преплували Дунав със сал и носели някакви книги. Твърдели,че били превели богослуженията на български език. Ако е вярно царят ще ги позлати –хич не му се отдава латинския на горкия,с гърците не се погажда нещо. Но е вероятно да е вярно,защото от доста време се носят слухове,че някакви хора са създали азбука за българския език.
–Аха разбираме. А има ли нещо интересно да се види из Търново?
–Ами има –градът е голям,има и пазар. Дори чух,че строели църква. Царят си пада нещо по християнството напоследък. Разгледайте. Елате ще ви покажа как да излезете от двореца. Главната порта не винаги е отворена,но има и по-малки използвани пътища,които са подходящи особенно за котки. И заповядайте отново за вечеря.

След няколко минути Жоро и Таня бяха отново навънка.
–Къде би трябвало да е този пазар?
–Ами Елена каза,че бил в онази посока.
–Хайде

Пазарът наистина беше голям и шарен. Продаваха се най различни породи птици и животни.

–Таня готов съм да се закълна,че оня човек преди малко беше кон.
–А не забеляза ли,че кучето и котката които се гонеха по улицата преди малко,се превърнаха в орел и ястреб и продължиха преследването по въздуха.
–Какво е това? Какво става?
–Ами едно време все още е имало истински магьосници,и такива неща са били ежедневие. Виж го оня папагал. Сегурна съм,че не е бил цял живот папагал. Личи си,че му е неудобно в кожата му.
–Аха разбирам. Да отидем да видим тази църква дето я строели.
–Добре. Тука всъщност е интересно.
–Но е малко претъпкано според мене. Ако пазарът беше по широк нямаше да е такава блъсканица.

След малко се озоваха пред сграда която,си личеше,че ще става църква,но беше някак си до половината. Една самотна котка се шляеше из двора. Не се виждаше жив човек наколо.

–Извинете госпожо,какво става тука? Защо църквата е до половината и защо никой не я строи?
–Здравейте,малките. Ами царят реши да приемаме християнството,но още води преговори с двете църкви,кое точно течение да приеме. Та за това църквата е без купол –ако приеме православието,ще бъде по гръцки образец,а ако приеме католицизма –по римски. Но за сега строежът е спрян докато се разберат. Но има изгледи скоро да стане де.
–Благодарим ви много госпожо.
–Жоре,аз нещо пак огладнях,а и гледам че се свечерява. Да се възползваме от поканата за вечеря на Елена?
–Мрр,и аз съм гладен. Да ходим.

Когато се върнаха в двореца,вече се беше мръкнало. Елена ги посрещна с радостно мяукане.
–Здравейте,заповядайте. Насам.
–Освен Елена,се появи и огромен риж котарак.
–Кви са тези?
–Това са мои приятели. Идват от село Бъдеще и ще ни останат няколко дни на гости.
–Приятно ми е аз съм Таня.
–Аз съм Жоро.
След като Елена го настъпа по опашката,рижия котарак се усмихна и каза
–Аз пък съм пешо.
–Хайде да ходим да ядем. Виждам,че готвачката ни носи яденето.
–Хайде.
–Разгледахте ли ни града?
–Да. Имате интересен пазар. Видяхме и недостроената църква.
–Можете тези дни да отскочите и на излет в планината. Има интересни неща и някои много красиви пещери –с кристални висулки и рисунки по стените.
–Добре,ще го направим. И без това имаме две седмици да се помотаем тук.
–А какво стана,царят върна ли се?
–Да,наистина били превели книги на български. Много е доволен.

Следващите няколко дни Жоро и Таня разглеждаха града и пазара. Дори успяха да си отмъкнат някои вкусни неща. една вечер Жоро предложи да отидат да разгледат търновските пещери,които Елена им беше препоръчала.
–Мисля,че ей онази ще е интересна протегна се Жоро. Да отидем да я видим.
–А защо не ей онази. Мисля че за нея ни разправяше Елена.
–Ами имам котешко предчувствие,че в моята ще ни се случи нещо интересно. Хайде да отидем първо там.
–Добре де,добре. Но държа после да разгледаме и кристалните висулки.

Пещерата в която влезнаха изобщо не изглеждаше интересна. Беше си просто една дупка. Нито по стените,нито по тавана имаше висулки или рисунки. Но беше и странно суха. За сметка на това подът беше адски хлазгав. Тъкмо бяха решили да се връщат когато.
–Мяааааааааааааааууууууууу…..
–Мяаааааааааааауууууууууу…..
Изведнъж подът се беше наклонил и двете котки се носеха с бясна скорост някъде надолу. Изведнъж подът свърши и двамата се оказаха във въздуха. на стотина метра над някакво езеро.
–Цамбур
–Цамбур
–Е можеше да е и по-зле. Можеше да се забием в твърда почва като две пирончета.
–И на това ли му викаш интересно преживяване.
–Интересно си е. А от къде всъщност паднахме?
Двамата погледнаха на горе –имаше само слънце и небе. не се виждаха никакви скали или какъвто и да е намек,откъде са влезнали.
–Таня къде сме?
–Не знам. Не мога да се свържа с базата. Явно нещо пречи на предавателя. Това значи и че машината на времето също няма да работи тука. Трябва да се измъкнем възможно най-бързо. Да ти имам интересните изживявания.
–Виж натам. Онова не ти ли изглежда като път? Сигурно ще има хора? А където има хора обикновенно има и други котки и храна.
–Ти вечно за ядене мислиш. Добре. Май така или иначе нямаме друг избор.
След един час ходене из тревата най после стигнаха до нещо което приличаше малко на път. По скоро на коловоз,но вършеше работа.
–Този път ще ме слушаш. Тръгваме в тази посока –изкопмандва Таня и се понесе по пътя. Жоро реши благоразумно да не противоречи и я последва. На свечаряване стигнаха град. Но колко по-различен беше този град. Къщите сякаш бяха дялани с брадва. Прозорците бяха съвсем малки и добре запушени. Хората притичваха по улиците и не се задържаха много навън. Котки никъде не се виждаха. Всички изглеждаха много уплашени. Привечер бяха стигнали двореца.
–Дано поне тука има нещо за ядене.
–Дано поне тука намерим някой да ни упъти.
–Според мене ако намерим кой да ни нахрани пак ще е добре.
–Тука не изглежда като да може нещо да е добре.
Дворецът изглеждаше,както и къщите. Голям груб и масивен,с малки и тесни прозорци. За късмет един от прозорците беше отворен и котките успяха да се вмъкнат. Вътре поне беше оживено. Не като в другите дворци,но все пак имаше някакъв живот. По едно време забелязаха някаква възрастна котка до камината.

–Извинете госпожо,можете ли да ни обясните какво става тука? Защо изглежда така градът. Ние паднахме някак си отгоре и търсим как да се измъкнем.
–Отгоре ли? Наистина ли? Разкажете ми? Има ли някакъв юнак там който да се е запътил насам? Кога ще дойде?
–Не знаем. Кажете ни какво става тука?
–Ами до града ни се е настанила една триглава ламя и ни е наплашила много. Привечер идва и отмъква и хора и животни и ги яде. Нашата пророчица е казала,че от горната земя ще дойде юнак,който ще подгони ламята заради някъква златна ябълка и ще я убие и всички се молим да дойде по скоро.

–Таня,сещаш ли се за оня човек до който се привремихме и който сееше някаква вълшебна ябълка. Сигурно някой от синовете му ще да е търсения юнак.
–Ами значи ще се наложи да почакате няколко години докато дойде още.
–А можете ли да ни обясните как да излезнем обратно горе?
–И къде да намерим храна?
–Храна има в килера,ей сега ще ви заведа. А за нагоре ще трябва да се изкатерите по ланината на изток от града. Като стигнете близо до върха ше забележите една пещера. Над нея има накакви странни знаци. Като минете през нея тя излиза от другата страна на горния свят. Не е трудно изкачването,но добре си починете и хамнете преди това.

Таня и Жоро останаха два дни на гости на старата котка и я успокоиха,че юнака рано или късно ще дойде и ще ги спаси от ламята,след което се запътиха към планината. Изкачването наистина не се оказа трудно. Особенно за пъргави котки като тях. Когато минаха през пешерата се оказаха на една поляна на горния свят.

–Таня,я виж дали ти работи предавателя и къде сме.
–Момент. Работи! Всичко е наред. На един ден път сме от Търново,но ей там има път. Като гледам се задава и керван. Можем да се настаним в някоя каруца.
–Супер да вървим. Ще имаме какво да разказваме на Елена като се върнем в двореца.

Вечерта наистина бяха стигнали в двореца и разказваха на Елена и Пешо за приключенията си.
–Чувала съм,че имало такива пещери,които водели към долната земя,но не са видими за всички. сегурно сто пъти съм минавала покрай тази която ми описахте и не съм я забелязвала. Нищо утре ще ви заведем на тази с рисунките. Наистина е много красива.

На следващия ден четирите котки се запътиха към планината и си устроиха прекрасен излет. Наистина в пещерите имаше много кристални висулки които караха всичко вътре да изглеждо вълшебно. По някои от стените имаше рисунки на някакви странни животни. Беше много красиво.

–Жоро,гледам,че машината вече се е заредила искаш ли да тръгваме отново? Така или иначе нямаме какво да правим в града.
–Ми добре,само да си вземем довиждане с Елена и Пешо.
–Ние трябва да тръгваме. Благодарим ви много за гостоприемството.
–Молим,пак заповядайте.
Но когато Пешо и Елена казваха тези думи Жоро и Таня вече бяха изчезнали още назад във времето.
–Странни птици бяха.
–Мда,хайде да се прибираме.

5 comments to Приключенията на Жоро и Таня –част 3 –Борис

  • Деница Евтимова

    Въпросчета:
    Защо котките все наричат Таня и Жоро –“Странни птици”?
    Къде се намира машината на времето,с тях ли си я носят?
    Как така се разбират с всички,независимо в кой век попаднат?

  • Тодор Чолаков

    1.Ами защото са странни.

    2.Ами с тях си я носят. По някакъв начин тя е част от Таня. Не се вижда външно,а е нещо като имплантирана. Таня в моите представи е нещо като котешкия вариант на Джеймс Бонд. Ако има нещо което да е извън нея,то е така замаскирано,че да не личи.

    3. Защото котките,за разлика от хората,не си падат строители. Те не са се опитвали да стигнат небето,като построят вавилонската кула и за това сърдитите богове не са им омешали езиците. За това котешкия език е един и малко се променя и като резултат котките от различни времена и местности се разбират помежду си. Хм. Това обяснение може да попадне в някоя от следващите части.

  • Деница Евтимова

    Ами веъщност питах защо ги наричат птици 🙂
    а как разбират какво говорят хората от другите векове?
    ясно че се разбират помевду си но как разбират различните езици на хората?

  • Тодор Чолаков

    Ами таня има универсален преводач от Човешки (аналог на вавилонската рибка). В случаите когато Жоро не разбира,тя му превежда. Тази част от разговорите е спестена с цел изчистване на сюжета.
    А за птиците –такъв е изразът на български. Както казах всички диалози между котките са в превод от котешки и на някои места съм си позволил да превеждам по смисъл ,а не буквално.

  • Деница Евтимова

    хм добро обяснение 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>