Приключенията на Жоро и Таня – част 4 – Новия век « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 4 –Новия век

–Хей това ми прилича на Египет. Да не би да сме пристигнали?
–Да,Египет е,но сме доста далече от времето което ме интересува.
–А кога сме сега?
–Момент да проверя. Мда. Трудно може да се каже. Малко преди новата ера.
–Тоест християнския бог трябва да се роди скоро,така ли?
–Ами да,нещо такова. Всъщност не се знае кога точно се е родил Исус. Би било логично да е на коледа първата година преди христа,но всъщност,не се знае кое точно са възприели за начало историците.
–Добре. Кога сме разбрах. А къде сме?
–Ами както правилно забеляза сме в Египет. И ако не се лъжа онази жена там е Клеопатра. Това е добра новина.
–Защо? Какво значение има коя е?
–Има! Клеопатра се е къпела в мляко всяка сутрин. Това значи,че ако издебнем преди да е влезнала във ваната можем добре да си пийнем.
–Е ученото си е учено. Виж идва някакъв конник и отварят вратите на двореца. Изглежда много запъхтян. Да влезем да видим какво ще каже.

В този момент вратите на двореца се отвориха и конникът влетя вътре,а след него се шмугнаха и двете котки.
–Нося подарък за владетелката. Направете път. Бързо.
–Всички се разбягаха пред краката му. Той скочи пъргаво от коня и със димящ поднос в ръце се понесе нагоре към стълбищата. Клеопатра току що беше влезнала в залата и очакваше да и сервират закуската. Конникът влетя при нея като някак си се изхитри едновеменно с това да коленичи точно на правилното място и каза.
–Господарке,булгурския кан ви праща в дар тези булгурени палачинки с мед в знак на своята обич и вярност и моли да го приемете тези дни,за да да договори с вас по важни държавни дела.
–Оооо,благодаря. Ммм страхотни са. Знае булгурския кан как да спечели благоразположението на египетската владетелка. предайте му,че утре след сутрешната си баня ще го приема.
–Благодаря господарке. Ще му предам.
–Свободен си.

В това време влезна една прислужница и прошепна нещо на господарката си.
–Добре. Нека дойде. Ще го приема в покоите си. Пригответе ми ваната за след два часа.

Жоро и Таня останаха много учудени от разигралата се сцена но се запътиха да разгледат двореца на египетската владетелка. А какво да се види имаше. Имаше наредени златни кани и съдини. Имаше китайски порцелан. Имаше кристални и стъклени съдове. Имаше и много бижута,картини,портрети на самата владетелка. Също така оръжия –ножове саби,мечове. Всичко това беше подредено с много вкус и макар да беше много всичко си изглеждаше на мястото и всяко нещо беше в пълната си красота. Намериха и банята на Клеопатра. Също като тях няколко котки се мотаеха наоколо и чакаха да напълнят ваната,за да пийнат малко мляко. Жоро и Таня поздравиха и се заслушаха в разговора.
–Чу ли че оня Марк Антоний,пак бил тука.
–Да хич не го харесвам него –заради него ни забавят с един два часа закуската.
–Но пък иначе е красавец.
–Да,така е. И какъв нос има.
–Но този път щял да бъде съвсем за малко. Имало накакви проблеми в провинциите на Рим и трябвало да бърза лично натам още утре.
–И господарката пак ще остане сама. Много е зла като е сама.
–Едва ли. Чу ли за булгурския кан,който е пристигнал тези дни? Може и той да е готин. А то на господарката не е трудно да и се угоди.
–Да чух. Една от щерките ми попаднала на приготвени от него булгурени палачинко. Много били вкусни. Поне при него ще се хапва добре мисля аз.

Жоро и Таня послушаха още малко и се отдалечиха. Двете възрастни котки толкова се бяха унесли в клюките си,че изобщо не ги забелязаха.
–Какво ще правим,Таня?
–Ами на мене би ми било интересно да видя как се е родил Исус. Може би е добра идея да потеглим със свитата на Марк Антоний утре. Тука не мисля че може да се види нещо повече,а и повечето интересни неща ги е имало още преди няколко хиляди години,когато ние пак ще имаме възможност да ги разгледаме.
–Ами добре. Да си намерим място къде да поспим в такъв случай и да се приготвим за път утре.
–Да.
–А,Таня. А защо този път прескочихме цели девет века? Преди пътувахме през много по малко.
–Ами да,така е. Следващите ни скокове може да бъдат дори още по-големи. това е защото времето не е като конец,а по-скоро като река. Колко е широка и колко е дълбока зависи от това колко хора и колко събития има в даден период. Колкото по-назад се връщаме,толкова по-малко количество време се е изразходвало и толкова по-лесно е за машината да го прескочи..
–Разбирам. Лека нощ.
–Лека нощ.

На следващия ден Жоро и Таня станаха рано и отидоха да пийнат малко мляко от ваната преди да е изстинало. Една от котките там ги осведоми къде се намира свитата на Марк Антоний и как могат да се настанят,че да пътуват удобно.

Пътуването им отне три четири дни. По някое време към свитата се присъединиха и трима мъдреци,които наричаха себе си влъхви и които отивали да видят раждането на новия цар. Марк Антоний не изглеждаше очарован от идеята. на четвъртия ден мъдреците се отделиха от основния керван и се насочиха встрани. Таня,предложи да отидат с тях,защото те явно са по близа до целта им.

А над тях всяка вечер все по силно грееше огромна звезда,която ставаше все по ярка и по-ярка,а влъхвите,явно се ориентираха по нея.

След още два дни напрегнато пътуване стгнаха малко селце.
–Мисля че това трябва да е Назарет.
–Имаше една група с такова име. Пееха доста хубави песни едно време.
–Не,не е същото. Тук би трябвало да се е родил Исус.
–Ааа,а дали е така?
–Ами влъхвите вярват,че е така. Усещаш ли колко е тънка тука границана на реалността? Не е като магията на долната земя,а просто все едно,че нещо аха да ъсществува и едновременно малко му трябва да изчезне завинаги.
–Да. Някакво напрежение във въздуха.
–Хайде да отидем да поразгледаме.
–Мисля,че тука някъде ще се случи.
–Виж тези двама овчари кито тръгват по пътя. Да ги последваме,а? Където има овце,ще има и мляко?
–Добра идея. Да вървим. Между другото единия овчар е жена.
–Хм вярно. Странно. А защо ли се е маскирала така?
–Ще разберем.

Двете котки последваха овчаря и жената. Вървяха няколко километра и стигнаха до една колиба където имше няколко овце. Пред колибата ги чакаше още една жена. Двете жени влезнаха вътре,а мъжът остана отвън. Колибата беше добре затворена и двете котки не можаха да видят какво става. След няколко часа вратата се отвори и едната жена излезе с малък вързоп в ръце.
–Момченце е. Вземи и го скрий някъде.
–Мириам как е?
–Добре е всичко е наред.
–Добре. Благодаря ти много.
–Бягай.

В това време двете котки се бяха изкачили на покрива и успяха да зърната за момент лицето на бебето във вързопа,което след време,щеше да бъде почитано като бог.
–Ето така започва новия век. От едно нищо и никакво.
–Звучи ми някак си прекалено скромно. Дори във Търново беше по-забавно.
–Да,важните неща,често ни изглеждат съвсем дребни.
Котките бяха слезнали от покрива и се оглеждаха наоколо. Мъжът вече беше изчезнал нанякъде с детето. В това време от селото се разнесе глъчка.
–Какво ли е това?
–Ами каквото и да е скоро ще разберем. Мисля че се приближава.
В това време от тъмнината изникнаха няколко конника следвани от няколко огромни песа. Преди Таня и Жоро да се усетят,песовете ги бяха наобиколили,а войниците тропаха на вратата.
–Предайте ни детето. Заповед на Ирод.
Едната жена излезна и даде на войника някакъв вързоп.
Той го погледна,замахна с меча си и го резсече на две и след това го изхвърли настрани.

В това време:
–Ей приятелчета мисля,че си намерихме вечеря
–Да вижте какви сладки котета. МАлко са малки но като за начало не е зле.
–Да,изглеждат вкусни.
Песовете бяха нобиколили Жоро и Таня и явно се канеха да вечерят с тях.
–Таня,можеш ли да ни прехвърлиш назад във времето сега?
–Машината не се е заредила до край.
–Можеш ли все пак да пробваш.
–Добре.

И пред очите на изумените песове двете котки изчезнаха в нищото.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>