Приключенията на Жоро и Таня – част 5 – Китайската стена « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 5 –Китайската стена

–Къде попаднахме пък сега?
–Не знам.
–Виж ги тези какви са странни –с дръпнати очи и обръснати глави.
–Да наистина са странни. Явно сме попаднали в Азия някъде. Момент да питам.

Жоро се блещеше наоколо. Явно бяха попаднали на някакъв строеж. Наоколо щъкаха мъже с бръснати глави,които не изглеждаха обаче особенно щастливи.

–Таня,разбра ли къде сме попаднали?
–Да,този път сме прескочили само три века и сме пристигнали в Китай.
–А китайците имали ли са пирамиди? Защото тези тука строят нещо много голямо и са много нещастни. Може би им е умрял царят и сега бързат да му построят пирамидата.
–Не,китайците не са имали пирамиди,но са имали нещо по голямо –великата китайска стена.
–Какво пък толкова може да е великото на една стена?
–Ами била е над десет хиляди километра дълга.
–А за какво им е била?
–Ами доколкото знам са имали неприятни съседи. А може би те самите също са били неприятни съседи. Във всеки случай са създали стената като защитно съоръжение.
–По-скоро като гледам в момента я създават. Не разбирам само защо са толкова мрачни и защо толкова бързат. Едва ли може да се пстроят десет хиляди километра за един ден?
–Предполагам,че строенето на стената не е сред най приятните изживявания. Повечето от тези хора тек са работели насила.
–Да,сега разбирам защо изглеждат така унили. Но това не обяснява защо толкова бързат.
–Мисля че скоро ще разберем. Виждам от там да се задава конница.
–И при това бързат.
–Да видим какво ще стане.

В това време един конник се отдели напред с още по голяма скорост и пристигна запъхтян при стената.
–Наместникът на негово величество свещенния император Цин Шъхуан идва да се увери,че стената тук е готова и в изрядно състояние.
–Да,нека негово превъзходителство заповяда и огледа.
През това време и последните работници бяха изчезнали от строежа и всичко наистина изглиждаше в идеален ред.

–Сега разбирам защо толкова припираха –каза Жоро –явно този е важна клечка и ще стане много лошо,ако стената не е изрядна като дойде.
През това време и останалата част от свитата се беше приближила.
–Готова ли е тукашната част от стената?
–Да,готова е. Ще желаете ли да разгледате подробно?
–Не. Един от моите инспектори ще разгледа подробно. Аз ще видя само повърхностно как изглежда стената. Императорът очаква нашествие от номади след няколко дни и ако стената при вас не е наред и падне,смятайте че ще бъде милост за вас ако ви обезглавят.
–Разбирам. Гарантирам,че стената тук ще издържи.
–Дано е така.

Наместникът извика един от своите помощници и му зашепна нещо. След това помощникът и управителя на стената се отдалечиха заедно на по-обстоен оглед,а наместника седна да обядва.

–Дали да не отидем с него? Може би ще имаме възможност да огледаме и останалата част от китай?
–Ами добре мисля че видях едно местенце където можем да се настаним удобно в каляската му.
–Таня,а как са се движили хората,когато не е имало каляски?
–Ами на коне или пеша. Преди да открият колелото хората не са имали други начини на придвижване.
–Упс май тръгваме. Дръж се.
–Стената им е хубава,обаче май не им остава време да се погрижат за пътищата.
–И за котките. Аз пак огладнях.
–Явно ще трябва да изчакаме докато пристигнем някъде.
–А в китай имали ли са кучета?
–Мисля,че са имали. Защо питаш?
–Ами предишното ми изживяване с кучетата не беше особенно приятно. И в този ред на мисли –как ти е машината?
–Машинката е наред. Зарежда се. Тука явно има нещо особенно в структурата на времето,защото се зарежда малко по-бързо от обикновенно. Надявам се да не ни се налага да правим отново преждевременен скок.
–А,спряхме. Къде ли сме?

Имперския наместник и свитата му бяха срещнали една доста голяма войскова част,която усилено бързаше нанякъде.
–Какво става? –показа се наместникът през прозореца –Накъде сте тръгнали така?
–Отиваме към източната част на стената –някакви номадски племена са срутили част от стената и сега навлизат към столицата и плячкосват де що видят.
–Добре.

След този разговор наместникът и свитата му запрепускаха още по бързо. Късно вечерта се спряха пред някаква крайпътна кръчма и останаха там да пренощуват. Жоро и Таня се нахраниха от огризките на вечерята и благоразумно заспаха в багажа. Когато на следващия ден се събудиха,вече бяха на път.

През следващите някалко дни не се случи нищо особенно. Спираха вечер колкото да се нахранят и да дремнат няколко часа. Срещнаха на няколко пъти все по-големи военни части които отиваха да се бият при стената. Според началниците им новините били все по-лоши. Племената настъпвали и нищо не можело да ги спре.

–Таня. Виж. Ей на това му викам аз дворец. Гледай! Гледай!
–Да,това е имперския дворец,а ние вече сме в Пекин –столицата на китайската империя.
–Да се поразходим малко? Дали тука ще се намери някоя църква в която да ни нахранят с мляко? Писна ми от огризки.
–Християнски църкви по това време не е имало. Още повече,че в Китай,християнството по принцип не е много разпостранено. Но мисля че има будиски и индуиски храмове.
–Какви са тези?
–Ами Буда е бил нещо като китайския вариант на Исус. Според легендата се е родил в царско семейство и целия му живот е бил изпълнен с чудеса. Бил е първият,който е достигнал нирвана и един от големите учители в Идния и Китай.
–А какво е нирвана,Таня?
–Ами това е състояние на съвършен покой. Според вярванията,човек не се ражда и след това да умира и това да е всичко,а се преражда много пъти и всеки път учи нови уроци и се развива. Когато стане съвършен,достига състояние на пълен покой и вече не се преражда.
–Ми аз тогава не ща да стигна нирвана. А ти спомена и за някакви други храмове?
–Китайците и Индийците са имали доста божества. Според някои са били над сто хиляди.
–Фюууут. Много бе.
–Да множко са. За това са имали доста различни храмове в почит на различните божества. В повечето случаи свещенниците са миролюбиви и биха ни нахранили.
–А има ли войнолюбиви?
–И да и не. Част от свещениците са се учили на бойни умения и са били много добри. Но дори те използвали уменията си само за защита и не били агресивни по природа. Мисля че тука ще ни нахранят.
–Това не ми прилича вного на храм,а по-скоро на блок.
–Това е будистка пагода. Такава им е била архитектурата тогава.
–Уаа виж каква огромна статуя,на някакъв човек седнал с кръстосани крака. И виж колко много обици има. При това няма чудно,че е така усмихнат и спокоен.
–Да,това е статуя на Буда. Наистина е много хубава. А мисля,че онзи свещенник ще ни нахрани.
–Таня,този там не може да е свещеник –не виждаш ли,че е обръснат и е увит в някакъв оранжев чаршаф. Таня,не ходи там може да е опасен. Таняааа. ей не ме слушаш.
–Свещеник е. Такава е била свещеническата мода тогава в Китай. Виж,че се запъти на някъде. ако му се умилкваме ще се сети да ни нахрани сигурно.

След малко,значително по-сити двете котки се припичаха на покрива на храма.
–А сега какво ще правим?
–Ами машината има нужда от още няколко дни да се зареди. По принцип тука има какво да се види,а и усещам,че може да се случат интересни събития идните дни. Можем да поразгледаме и да се поослушаме наоколо.

Няколко дни двете котки разглеждаха Пекин. Имаше наистина какво да се види –храмове на различни богове,театрални представления,странни растения и животни,дворци на различни настящи и бивши управници,статуи на различни герои,церемонии,сватби и още и още.

Жоро търчеше от улица на улица и мяукаше разтревожено.
–Таня къде си,къде си. Таня.
–Тук съм успокой се. Какво става?
–Току що говорих с един от котараците на охраната. Каза ми,че номадите идвали и плъховете вече били напуснали града. Какво ще правим?
–Предлагам да изчакаме да видим какво ще стане. Да влезем тук на топло за сега.

Двете котки се озоваха в малка грънчарска работилничка.

–Какво ли е това? –посочи Жоро една машинария.
–Ми с това се правят грънци и керамика.
–Може ли да опитам? Ако ти въртиш някак ей тази врътка,аз мога да пробвам да направя нещо.
–Ами добре,хайде.
–Какви са тези щуротии дето ги правиш? Това например прилича точно на сач.
–Ми не знам така ми харесва. А сега какво се правят?
–Ами пъхат се в пещта и се пекат.
С голямо бъхтене двете котки пъхнаха в пеща фигурките които жоро беше направил
–Може би трябва да я запалим,а?
–Да,дръпни се. В оборудването си като пътешественик имам и запалка за котки. Ще пробвам да я запаля. А стана. Ммм и стана и по топло.
След малко двете котета се сгушиха и заспаха. На сутринта се събудиха от крясъци?
–Кой е изразходвал най-добрата ми глина? Ще го убия. Що за идиотщини са това? –Грънчарят явно беше открил произведенията на Жоро. –Леле какви грозни чинии. А днеска трябваше да предам работите си в двореца. С това ли да се явявам?.
Явно нямаше друг избор,така че пъхна нещата в една торба и тръгна нанякъде.
–Горкия човек. Изобщо не помислих,че може да има неприятности. Да видим какво ще стане.
Грънчарят предаде произведенията си на стражата пред двореца и след като отнесе няколко ругатни си тръгна. Жоро и Таня решиха да останат да видят какво ще стане по нататък.
Стражите имаха явно специални нареждания.
–Трябва да отделим специална керамика за дарове на номадите. Чух,че императорът се е разбрал нещо с тях и се задължил да им даде керамични съдове.
–Виж тези боклуци –сегурно ще им харесат.
–Хмм някои от тях не са лоши. Това например си е направо изкуство. Добре да им го пратим.
Стражите сложиха избраните бредмети в няколко чувала и ги приготвиха за изпращане.
–Искаш ли да отидем да видим какво ще стане?
–Ами добре –машината на времето е почти заредена и ако стане напечено можем веднага да си тръгнем.
–Страхотно!

На сутринта пристигна една кола,коята вече беше доста пълна и сложи отделените чували. Двете котки също се метнаха отгоре. Колата излезе от портите на Пекин и се насочи към полето където димяха множество огньове. Пред лагера ги посрещна брадат набит и доста мускулест мъж.
–Какво носите?
–Дарове за вашия кан от негово величество императора,като знак за мир и добра воля.
–Добре дай да видим. Така пет торби злато –тука. Петнайсет торби сребро –тука. Торба диаманти тука. Осем торби керамика –я да видм какво сте ни донесли. Тези боклуци пък какви са?
–Ми това е висше изкуство. Вижте какви форми!
–Абе според мен са си боклуци,ама карай да върви.
В това време една от жените се пприближи и каза.
–Може ли да взема една две съдинки?
–Да вземи ги тези буклуци тек и без това за нищо не стават. А ти кажи на твоя император,че канът лично ще го навести утре за закуска и ще се разберат.

Жоро и таня последваха жената до огъня. Тя се опита да избере няколко от по подходящите съдинки.
–Наистина не може да се каже,че котешкото изкуство е особенно практично.
–Но пък е красиво,не можеш да не се съгласиш.
В това време жената бе избрала няколко съдинки и прати едното от децата си за кана с мляко. То скоро я донесе,но докато и я подаваще я изпусна и я изсипа в торбата с булгуреното брашно. стана доста лепкава и рядка смес. Майката жестоко се разсърди на синчето си.
–а сега какво да го правя това? в това време Жоро я закачи за ръката и я насочи към сача.
–Какво искаш да ми кажеш? Това не става за нищо. Какво да правя?
Хаката,мъката жената се сети да сложи сача на въглените и да сипе малко от сместа в него. След няколко минути се получи и първата катма. Жената нахрани котетата за благодарност,а след това и себе си и децата. Всички останаха много изумени когато няколко минути по късно котките просто се изпариха във въздуха.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>