Усмивките на вселената 19.11.2006г.

Днеска съм много щастлив.

Основния ми повод за щастие е,че ми се обади татко и каза че са ходили до Пловдив да уреждат документите на колата и са спали при вуйчови вечерта.

Ще кажете,че какво толкова пък се е случило.

Ами отношенията на родителите ми с вуйчо ми в продължение на няколко години бяха практически нулеви. Да обяснявам защо се получи така на практика е дълго и не особенно приятно. В интерес на истината не мога дори да претендирам,че знам цялата истина по въпроса. Единственото което съм сигурен,е че не си общуваха много дълго време. Дори не мога да кажа,че се сърдеха. Някакво много неопределено отношение. Дълго време единствения човек който имаше връзка отвреме на време с вуйчо и вуйна бях аз. Вече надявам се няма да е така.

Днеска продължих да пиша приказка и се развиват доста интересни събития. Някак си набирам скорокст. Вече дори имам някакъв план за следващите части. Ако карам с това темпо обаче,приказката ще стане дългичка –между 70 и 170 страници в зависимост от форматирането.

Ми това за сега от мене. Много съм доволен от днешния ден 🙂

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>