Приключенията на Жоро и Таня – част 6 – Херкулес « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 6 –Херкулес

–Сега пък къде сме?
–Не знам,би трябвало да сме прескочили поне няколко века,а тука има прекалено много хора за моя вкус.
–Според мене сме попаднали на някакъв рожден ден или нещо подобно. Не са се променили нравите от сега до двайсти век. Като гледам половината са вече много пияни и са налягали под масите. Дали ще успеем да разберем какво става?
–Хм от центъра казват,че сме в Микена някъде около средата на 16ти век преди новата ера. Но не ми дадоха никаква допълнителна информация.
–Виж го оня огромен мъжага там как яде като за последно. Май е единствения относително трезвен в тази зала.
В този момент дрезгав мъжки глас от залата извика:
–Ей,Херкулес,наздраве. И благодарим за всичко.
Нестройна вълна от гласове му заприглася. Мъжагата вдигна поглед от печеното,вдигна каната си с вино и изпи половин литър на един дъх.

–Таня,това е прочетия Херкулес. Виж го какъв е огромен!
–Винаги съм си мислила,че той е просто легенда. Не мислех,че е съществувал наистина.
–Явно съществува. Такава планина от мускули не съм виждал дори по рекламите на фитнес центровете.
–И за разлика от културистите изглеждо добре въпреки големината си и количеството мускули.
–Сигурно се е върнал от някой от подвизите си и сега празнува.
–Да,ако и аз се врех между шамарите непрекъснато,щях непрекъснато да празнувам,че още съм жива още.
–Но има добър апетит де –не може да му се отрече. Да потърсим някой който да ни упъти какно точно става или е ставало.
–Имам усещането обаче,че този се опитва да се напие яко. Не разбирам за какво му е?
–Хайде да вървим. Все ще се намери някой да ни каже.

Двете котки обиколиха залите на двореца,докато не видяха до едно от огнищата сгушена голяма черна котка.
–Извенете госпожо?
–Мррр. Мяууу. Мррр. Мяаауу. Мрррр.
–Ама как хърка. Сигурно ще се събуди чак утре.
–Госпожо.
–Не реагира и май и на нея са дали вино –така мирише.
–Едва ли това е единстнвената котка наоколо.
–Да проверим.
През няколко стаи намериха няколко малки котета да си играят на едното от леглата.
–Извинете. Може ли да ни упътите малко?
–Кажете госпожо.
–Можете ли да ни кажете какво празнуват там долу в залата?
–Не знаете ли? Херкулес е укротил Еримантския глиган. Днеска сутринта го доведе.
–За това ли пие като разпран?
–Не. По време на лова е ранил много лошо свой любим приятел и сега е много нещастен от това,а утре господарят ни ще му даде нова задача.
–Гнусна твар е нашия господар да ви кажа. Толкова го е страх от Херкулес,че само търси начин да го убие. А ако двамата се съюзят могат да победят дори боговете.
–Такива са хората понякога. Не виждат и се страхуват от приятелите си и като резултат ги превръщат в свои врагове.
–Ама и боговете не падат по-долу. Уж трябва да се грижат за нас и да ни бъдат за пример,а какво правят? Карат се и се прецакват един друг играят си с хората и на края си отиват горе на Олимп да се веселят,а хората пак си го отнасят.
–Да,забелязала съм че това е характерен белег на всички управляващи. Аз съм пътувала доста приз времето и смятам,че на повечето места е същото –хората които управляват,смятат другите просто за играчки и не им пука особенно. Защото те са в “голямата игра”,а другите не са. Тъпа работа.

–А сега какво ще правим,Таня?
–Ами можем да видим какво ще направи Херкулес утре. Машината ще има нужда от относително кратко презареждане този път,тъй като сме много близо до целта си и до следващата ни спирка няма да ни е необходимо пълно зареждане. Така че можем да видим какво ще стане утре и евентуално да придружим Херкулес за кратко.
–Не съм много сигурен,че това ще е особенно безопасно. Херкулес някак си не се е въртял около безопасни места.
–Да,прав си,но пък ми е любопитно. А пък и това ще са много важни данни за науката –до сега никой не смяташе,че Херкулес в действителност е съществувал.
–Добре. Да ходим да спим тогава,че утре явно ще ни чака интересен ден.

На следващата сутрин глъчката в двореца беше още по-голяма.
–Таня,хайде събуждай се. Едно от котетата ми каза,чеслед малко Евристей ще даде на Херкулес следващата задача.
–Добре,добре. Хайде.

В залата се беше събрала огромна тълпа и всички гледаха с очакване към вратата. Няколко минути,след като котките влезнаха се появи и Евристей. Тълпата замря в очакване.
–Здравей братовчеде,много добре се справи и с петата задачка която ти дадох. Виждам че си изморен и за това няма да те мъча много със следващото изпитание. Мисля,че това ще си е направо почивка за тебе –поле звезди,коне,приятна компания.
–Спести си приказките Евристее,кажи каква гадост си ми подготвил този път?
–Бива ли такова отношение към мене братовчеде? Нима не сме приятели? А задачката е от лека по-лека. Приятелят ми Авгий иска да направи малко пролетно почистване и ме помоли да му пратя някой да му помогне. Каза,че било за един ден работа. Така че стягай се и до три дни да си там.
–Хубаво. Ще отида да му видя почистването на този Авгий.

–Хм,а ние дали ще съумеем да му се набутаме някак си между багажа?
–Едва ли ще ни усети,каквито сме малки.
–Добре,да се пробваме тогава

На следващия ден Херкулес си взе оръжия и храна и тръгна към царството на Авгий. Не можеше да се каже,че върви бавно. Конят му беше огромен като самия него и се движеше със скоростта на съвременен автомобил,почти без да се изморява. Сутринта на третия ден чукаше вече на портите на Авгиевия замък.
–А,здрасти,добре си дошъл. Значи тебе те е пратил Евристей да помагаш в почистването. Виж каква значи е уговорката. Имам тука едни говеда и едно време като им правих обора,не прецених добре нещата и трудно се почиства. Та за това практически от тогава там не е чистено. Та ако можеш да го почистиш,ще съм ти много благодарен. Като те гледам си едър мъжага и за ден два ще се справиш. ако успееш ще получиш една десета от говедата.
–Хе,хе добре. Води ме да видя за какво става въпрос.
–Един момент да си взема коня.

След два часа езда стигнаха до една равнина която цалата беше превърната в огромна сграда. Когато влезнаха вътре,Жоро едва не се задави от вонята. Навсякъде имаше огромни купища говежди тор които миришеха отвратително
–Тука трябва да има поне десет хиляди говеда –възкликна Херкулес.
–Би трябвало да са около тридесет хиляди.
–И от кога не е чистено тук?
–Ами има няма,абе кажи го тридесет години.
–И очакваш от мене да изчистя всичко това за един ден?
–Е,ти си знаеш. Ама това ти е работата така да се каже.

С това Авгий се обърно и си тръгна.
–Мда,коне,звезди,природа. За един ден работа както казва братовчед ми. Че на мене цял живот няма да ми стигне да ги почистя тези обори.
–Таня,не можем ли да му помогнем някак си? Някак си наистина не е честно?
–В книгите пише,че той отклонил течението на река Алфей така,че да минава през оборите и така ги измил.
–Като го гледам едва ли е на път да измисли нещо такова. В интерес на истината не ми изглежда много умен.
–Хм,а дали ще се сети ако пробваме да му начертаем карта на местността в пръстта?
–Ами да пробваме. Надявам се че няма да ни помисли за зли чудовища и да ни утрепе преди това
–По това време не са го наричали утрепване,а принасяне в жертва.
–Съвсем пък нямам желание да бъда принесен в жертва да ти кажа. Да пробваме все пак.
–Ей ти,големия,погледни насам. (което звочеше като Мяааауууу,мррр,мяааау,мяааауу)
–А котенца,какво правите тука? Не ви ли е страх от големите животни? къде ме водите? Какви са тези драсканици?

През това време Таня усърдно чертаеше с лапичка план на местността в пръстта,докато Жоро се опитваше да привлече вниманието на Херкулес.
–Добре,де добре. Предавам се. какво е това.
Таня сложи едно камъче там където според плана би трябвало да се намират и след това посочи с лапичка последователно,картата,Херкулес и Оборите. Херкулес започна да мига на парцали и ме трябваха няколко минути докато схване,за какво иде реч.
–Ахааа. Това е карта на оборите,така ли? ама за какво ми е?
Тогава Таня посочи с лапичка течащата наблизо река Алфей и след това с бързо движение прекара черта директно през оборите.
–Ей,това е идея. Благодаря ти Зевсе.
След това взе котенцата и ги нахрани със току що издоено краве мляко и ги настани в багажа си.
Стойте тука,защото може да стане опасно като преместя реката и след това повъли един голям дъб. Направи си от него лопата и се запъти към реката. След няколко часа буйната река вече течеше през оборите и отнасяше всичко със себе си (освен здраво завързаните говеда,което беше и целта). След още няколко часа Херкулес върна реката на мястото и и отиде да извика Авгий. Оня гледаше опулено и не можеше да повярва на очите си. Още по опулено започна да гледа когато Херкулес си поиска трите хиляди говеда,както се бяха угаворили. Но бързо се съвзе извика баш юриста си и оня започва да обяснява на Херкулес,със алинеи и параграфи,как всъщност не можело да получи говедата,щото по точко 3 от буква Г той като слуга на Евристей не можело да владее собствен добитък. Херкулес явно го заболя главата от всичко това,тегли им една майна и на двамата и си тръгна. След няколко часа седна да хапне и извади и котките от багажа.
–Благодаря ви милички. Не знам кой бог ви изпрати,но ви благодаря,че ми помогнахте. А за кравите не му берете грижа. Такъв ми е живота –от една опастност към друга,само за едната слава. Някой ден Евристей обаче яко ще си изпати.
–Аз мисля,че сега е момента да тръгваме. Нямам желание да се връщаме пак при Евристей.
–Да,машината е напълно готова. Готови.

Херкулес разтърка очи при вида на изпарилите се котки. След това спокойно си отряза още едно парче наденица. Беше свикнал да гледа боговете в очите и изчезващите котки бяха най-малкото му притеснение.

5 comments to Приключенията на Жоро и Таня –част 6 –Херкулес

  • Тодор Чолаков

    По едно стечение на нещата това беше юбилейната стотна страница в моя блог. Ама как тече времето,а 🙂

  • Деница Евтимова

    Е Херкулес е голям симпатяга 🙂
    И даже си е доста умен като се замислиш 🙂

  • Тодор Чолаков

    Беше ми любимец като бях малък. Изобщо гръцките богове са по принцип големи симпатяги.

  • Деница Евтимова

    Така си е и аз си ги харесвам много 🙂
    Доста по-човешки са и разбираеми от християнския бог

  • Тодор Чолаков

    Поне са праволинейни –като са ядосани,са ядосани и правят простотии. Не са като християнския бог дето прави простотии,пък после разправя,че това било за доброто на хората. С приятели като него,не ти трябват врагове направо.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>