Приключенията на Жоро и Таня – част 7 – Египетските Пирамиди « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 7 –Египетските Пирамиди

–Най-после пристигнахме.
–А всъщност защо трябва да сме тука,Таня? Какво толкова важно има тук?
–Ами това са последните дни от строежа на Египетските пирамиди. Фараоните по него време са ги строели за себе си,нещо като гробници.
–Е и? Защо са ни погребаните фараони?
–Самите фараони не ни трябват. Пирамидите обаче освен фараони са съдържали много знания. Също така са имали много силна магия в себе си,която е карала реалността да изтънява. Някои съвременни храмове също постигат такъв ефект,но пирамидите са били едни от първите и едни от най големите концентратори на енергия. Всъщност чрез пирамидите могат да се отворят пътищата към други светове. Непосредствено след построяването им тази възможност е била най голяма и за това бяхме изпратени няколко десетки котки да разучим за какво става дума и да се опитаме ако можем да се свържем с други разумни същества.
–А как ще стане това?
–Все още не знам. Нашите учени имат някои идеи по въпроса но всъщност по-голямата част са оставили на нас да решим. Всяка от нас си има област на обитание преди да настъпи лятното слънцестоене и трябва да съберем възможно най много информация за самите пирамиди и ако можем да проучим какви са възможностите за използването им.
–А самото преминаване между световете,няма ли да е опасно ( ако приемем,че е възможно да се осъществи) ?
–Ами не знам. За тази цел имам скафандър –ако въздухат не е годен за дишане.
–Това значи ли,че няма да мога да дойда с тебе?
–Ами не знам. ако шефовете се навият да ми изпратят един и за тебе,може да дойдеш.
–А как шефовете ти могат да ти изпращат неща директно тук? И как можеш да се свързваш със шефовете си дори през времето.
–Ами не знам точно,но е нещо свързано с неутриното –едни много малки частици които са почти неуловими,но могат да пътуват назад във времето. Когато съм някъде аз нося част от своето време със себе си и е много лесно да ме засекат,а там имат много по-мощно машина от моята. За съжаление пращането на живи същества на големи интервали от време директно е опасно и за това ни оборудват с портативни машинки,с които се придвижваме по-бавно,но за сметка на това по сигурно.
–Разбирам.
–Чакай за момент да питам дали ще ти пратят скафандър и на тебе.
–Добре.
–Ок,казаха,че като стигнем до това,ще пратят,но ще трябва да се разделим за известно време за да можем да съберем повече информация. Слънцестоенето е след 10 дни и до тогава трябва да сме готови.
–Ами добре. Какво предлагаш?
–Виждаш ли онази барака там? Явно е някаква къщичка за работниците. Ще се чакаме там всяка вечер в шест часа и ще обменяме каквото сме научили през деня. Надявам се да попаднем на следа.
–Добре. Аз искам да разгледам самата пирамида.
–В такъв случай аз ще се навъртам около фараонския дворец.
–Значи се разбрахме.

Така двете котки се разделиха и всяка тръгна по своя път.

Жоро се насочи към голямата порамида и започна да я разглежда. Изглеждаше наистина внушително. Цялата беше покрита с бял камък и гладка като стъкло.Двама работници тъкмо си говореха:
–Свърши ли с поставянето на белия камък в източната стена?
–Да свърших. Шефът е голяма скръндза.
–Защо така?
–Защото плаща малко,а на всичко отгоре пести от материалите. Този бял камък дето го слагахме,няма да издържи повече от петстотин години
–Ама казват,че повече топлел.
–Абе топли,топли,ама то това е гробница,нали така? Фараонът ако искаше сауна разбирам,ама той си е поръчал гробница. За какво му е да умира още веднъж и от жега?
–Бе знам ли го? да ти кажа под секрет според мене всички жреци и фараони са откачалки.
–То това си е ясно.

Жоро ги остави да си говорят и влезна да обиколи гробницата отвътре. Беше очевидно,че току що е довършена. Местата на някои от капаните си личаха очевадно. Не че това беше проблем за котка като него дори да не си личаха. Наистина въздухът сякаш беше наситен с електричество. Двама работници минаха покрай него носейки странни съдове нанякъде.Той ги последва любопитно.
–Е тези щуротии за какво са му пък на фараона? Не стават нито за пиене нито за готвене,нито са красиви.
–Шефът каза,че трябва да ги поставим точно на отбелязаните места,а за какво точно служат не каза. А също така каза,че ще ни отсече главите ако счупим нещо.
В този момент двамата стигнаха до една площадка където вече имаше наредени няколко подобни съда,а също така имаше и няколко места отбелязани с тебешир. Работниците оставиха съдовете и си тръгнаха. Жоро любопитно започна да се катери по единия. Вътре определено имаше нещо. Приличаше на стъкло,но искреше като кристал. Беше едновременно твърдо и някак си меко. Малко като гума. Но определено беше нещо различно от всичко което беше виждал до сега. Усещаше също така,че точно между странните съдове сякаш силата,която беше около пирамидата,беше стотици пъти по концентрирана. Явно ако имаше проход между световете щеше да е някъде тук.

В това време Таня се разхождаше из покоите на Фараона. Имаше много неща за гледане –странни картини,интересни стенописи,много плочки,някои от които празни,а други вече изписани. Фараонът седеше в едно крисло и изглеждаше омърлушен. Но определено не изглеждаше,като да се кани да умира. В този момент влезе някакъв жрец. Поклони се дълбоко и каза:
–Здравейте,ваше Божествено Сияйшество.
–Здравей. Седни и кажи как върви работата по пирамидата.
–Ами всичко е готово. Днеска наредих да сложат и нефритовите електроди. ако всичко мине наред проходът ще се отвори след десет дни.
–И тогава всички ще ме видят в божествената ми светлина.
–Да ваше Сияйшество.
–Има ли нещо друго което да искаш да ми кажеш?
–Ами за сега нямам. Всичко върви според плановете. Всички астралози са предсказали,че след десет дни,благодарение на съвпада на Слънцето със Юпитер и Венера магическите сили,ще бъдат наистина големи и ще са достатъчни,за да пратим човек при боговете.
–Добре. Свободен си. Върви си.

Таня също побърза да се измъкне от залата и тръгна след свещенника. След няколко завоя то се спря да говори с някакъв надзирател.
–Пренесохте ли всички съдове вече?
–Да всико е пренесено.
–Искам лично да се уверя,че всичко е наред. Какво е положението в лабораторията?
–И там е наред. Амфорната киселина почти свърши докато правехме кристалите. Трябва да заредим нова партида.
–Това сега не е от значение –ако всичко мине наред тези дни,няма да имаме нужда от повече амфорна киселина.
–Добре.

Таня се помота още няколко часа из двореца,но не научи нищо ново. Все пак успя да си изпроси купичка мляко от едната от готвачките.
През това време жоро разгледа обстойно пирамидата от вътре,но не откри нищо друго което да го смути особенно. Когато започна да се смрачава се упъти към работническата барака,където Таня вече го чакаше.

–Разбра ли нещо интересно,попита го нетърпеливо тя?
–Ами открих някакви странни съдове,които действат като концентратори на енергия,точно както ти го описваш. Има някакъв проблем с камъните по облицовката на пирамидата –според работниците,не били качествени и пазели жега.
–Аз пък чух за някакъв експеримент със някаква Амфорна киселина,който щял да се проведе тези дни.
–Може би кристалите за които са говорели са точно онова което съм видял
–Възможно е утре ще отидем заедно да видим.

Следващия ден двете котки отидоха да разгледат заедно пирамдата. Вече всички съдове бяха сложени и се усещаше как трябва един милиметър,само да се протегнеш още,за да стигнеш до другото място. Разгледаха отново в двореца,но никой не спомена нищо ново за тях.

Следващите няколко дни прекараха в напразни опити да разберат как действат кристалите и как се правят. За съжаление не откриха нищо ново. Последната вечер Таня каза:
–Тази нощ ще отидем на събранието на котките пътешественици във времето и ще вземем решение какво и дали ще правим нещо утре. Ако останалите са научили нещо повече може бе ще успеем да сглобим картината.

На събранието отидоха над двадесет котки. Някои бяха черни,други бели,трети рижи. Някои бяха млади,а други възрастни. Започнаха един след друг да обясняват кой какво е научил. оказа се,че бяха събрали адски много информация. Знаеше се от какво са направени кристалите,какво се очаква да правят хората с тях,какъв евентуално може да бъде ефекта. Една от по умните котки дори беше нахвърлила вариант,за аналогичен котешки ритуал. Все пак начинанието беше опасно След дълго умуване,решиха да пробват да пратят двама представители в другия свят. Избраха Жоро и Таня,като най добре сработения екип.

След това започнаха изчисленията. Целия ритуал трябваше много точно да се пресметне. Котките,които отиваха,щяха да имат буквално няколко минути време за контакт. Самия ритуал беше доста интересен. На всяка от осемте делви трябваше да застане по една котка и да вдигне лявата си лапа. В това време седем котки захапали една друга опашките се трябваше да се гонят в кръг около делвите. Още четири котки щяха да стоят насочени към четерите посоки на света и да мяукат в тон ла. Двете котки,коите щяха да бъдат изпратени,трябваше да стоят в кръга образуван ит делвите една срещу друга в посока север-юг и да въртят опашките си по посока на часовниковата стрелка. След половин минута трябваше да изчезнат и имаха по малко от половин час да се върнат обратно. Всичко това трябваше да започне в един часа три минути и седем секунди след полунощ. имаха късмет,че хората не бяха изчислили точния час и тогава пирамидата щеше да е празна.

Точно в един часа всички котки бяха по местата си. Жоро си беше получил скафандъра и двамата бяха облечени и готови. След три минути започнаха. Жоро усещаше някакво бучене в ушите си и светът сякаш му се размазваше отпреде. Усещането беше много по странно и неестествено дори от пътуването през времето. След секунди се озова на някаква поляна. Или поне приличаше на поляна. Всичко беше в отенъци на лилавото –тревата,храстите дърветата. Имаше и някакви странни ноктести същества. Едното ги забеляза и ги приближи. Таня го заговори.
–Здравейте ние сме от Земята и идваме да се запознаем с вас.
–Влезли сте през прохода? отдавна не се е случвало такова нещо?
–Вие разбирате човешки?
–Да,преди време имахме тесни търговски контакти с хората,но нещо се случи и прекъснаха.
–Имаме съвсем малко време. Кога е било това.
–Преди 18000 оборота. Доколкото знам прави около 7000 ваши години. Ние пазим прохода и чакаме
дали няма отново да се появите.
–И сте чакали 7000 години?!
–Ние живеем много дълго. Бащата на моя баща е търгувал с хората.
–Разбирам.
–Ние идваме от бъдещето и може би след 6000 наши години отново ще можем да се срещаме с вас.
–Ще се радваме отново да работим заедно.
–До скоро. Ние трябва вече да се връщаме. Ето тука разни неща,които нашите учени ви пращат. Може би ще помогнат да се намерим отново.
–Ето ви и на вас тези кристали. Те са мнаго по-мощни от тези които ползвахте едно време за връзка. Надявам се да ви помогнат. До скоро.
–До скоро.

Усещането беше все едно те засмукват обратно в пералнята. След секунда котките се върнаха обратно в пирамидата. Малко по малко пеещите о бягащите котки спряха и всичко свърши.

–Всичко беше много успешно,но се съмнявам,че и хората ще успеят.
–Да кристалите им са много слаби наистина вместо очаквания половин час имахме не повече от 7-8 минути за разговор,бяхме избрали най подходящия момент.
–Нищо в бъдещето ще намерят по-добър начин.
–А сега на къде таня.
Таня подаде получените кристали на една от колежките си и каза
–Това ни го дадоха съществата от другия свят и казаха,че можело да се ползва за връзка. Казаха също,че преди 7000 години са поддържали редовни връзки с нас. Смятам ние с Жоро да се върнем още назад във времето,но не искам да рискувам да носим кристалите с нас.
След кратко обсъждане котките се съгласиха с Таня и всеки тръгна по пътя си към дома.

А Таня и Жоро изчезнаха във въздуха малко преди да влезнат първите хора в пирамидата.

3 comments to Приключенията на Жоро и Таня –част 7 –Египетските Пирамиди

  • Деница Евтимова

    Интересна история 🙂
    Я кажи как предават докладите котките?
    имат ли записваща в реално време камера или преразказват?

  • Тодор Чолаков

    Ами имат шпионски записващи приспособления за всичко което сметнат за важно. Вечер преди да заспят се свързват с центъра и предават всичко което са записали. Отделно могат да се свържат и да докладват за свои размисли или наблюдения,които не могат да бъдат записани от апаратурата. В редки случаи,както със скафандъра на Жоро,могат да поискат допълнителна апаратура или приспособления за някоя задача.

  • Милена

    Хареса ми твоето “място”в пространството! Браво!…
    Но защо всичко написано ми се вижда тъжно и самотно…

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>