Приключенията на Жоро и Таня –част 9 –Динозаврите

–Уф,на косъм се измъкнахме.
–Никога не съм се замисляла,че можем да попаднем по чак толкова опасно време.
–Не съм сигурен,че сега е много по добре,да ти кажа. А всъщност къде сме?
–Не знам. В някаква джунгла. Може би някъде в Африка?
–А в джунглите има ли влакове?
–Влакове ли? Това пък как ти хрумна?
–Виж там! Това което се движи по онази просека в далечината не ти ли прилича на влак?
–Интересно. Всъщност според показанията на машината се намираме на около 70 милиона години от нашето време.
–А къде сме?
–Не знам. Не мога да се свържа с центъра изобщо. Пуснах машината на автоматично приемане и ако случайно се установи връзка,ще разберем поне къде сме.
–Има и самолети. Виж горе!
–Странно.
–Да отидем по близо да видим мисля,че ми се стори,че някъде вдясно видях нещо като пирамида. Може да е къща или храм. Надявам се,че ще намерим някой,когото да питаме какво става тука и къде сме.
–Добре,да вървим.

След половин час бяха стигнали до пирамидата,която бяха видели.
–Господи,това е огромен гущер!
–Ама как хъркааа.
–Внимавай да не го събудиш!
–Дали е опасен?
–Ами не бих искала да разбера,честно казано.

Чудовището пред което стояха изглеждаше наистина огромно. Беше дълго около петнайсет метра като врътът и опашката му бяха около три метра всяка. Средната му част изглеждаше,като пирамида на крака. Почти квадратна висока почти седем метра. По цялата му дължина имаше наредени огромни триъгълни шипове които се издуваха всеки път,щом вдишаше. Устата му беше продълговата и пълна с три реда огромни зъби.

–Предлагам да отидем да потърсим какво има на онази просека,която ти показах. Може да намерим нещо по-малко или поне по дружелюбно изглеждащо.
–Странно е,че не видяхме почти никакви други животни наоколо. Само няколко птички,които приличаха по-скоро на прилепи.
–На мен пък ми звучи напълно нормално. Ти би ли живял в близост до такова огромно страшилище?
–Схващам ти идеята.
–Добре нека да видим какво има на твоята просека.

Двете котки се упътиха на изток и след няколко часа стигнаха до това,което Жоро беше помислил за влак. Че не беше влак,беше ясно от пръв поглед. явно тука беше минало нещо огромно,може би по-голямо и от това което бяха видели преди малко. От там където беше минало не беше останало нищо.

–Добре,повалило е дърветата откъдето е минало –това го разбирам. Но къде са самите дървета? Отстрани не виждам никакви остатъци,тук таме по някоя клонка,но нищо съществено.
–Може би ги е изяло.
–Хмм и като гледам мая са били поне две три. Или е имало поне осем различни крака.
–След това което видяхме преди малко,не мисля,че нещо подобно би могло да ме учуди.
–Предлагам да отидем и да го разгледаме и ще разберем.
–Ти ходи щом искаш. Аз нямам намерение да се пъхам в устата на такъв звяр.
–Виж,Таня,ако това животно е изяло всичките тези дървета,най-вероятно е тревопасно и няма да ни закачи. А пък и дори да се пробва да ни изяде,сигурно ще минем между зъбите му. Освен това най-вероятно вече се е наяло.
–Добре. Но ще ходим много внимателно. Нямам желание да минавам между зъбите на който и да било.

След близо половин час вървене стигнаха до края на просеката. Наистина чудовищата бяха три този път. Малко приличаха на това което бяха видели по-рано,но предните им крайници бяха по дълги от задните и приличаха малко на кенгуро. Главите им се извисяваха на повече от десет метра над земята. Зъбите им обаче имаха малко по различна форма –на бяха така остри,а по скоро трапецовидни.

–Извинете? Можете ли да ни упътите къде сме попаднали? -попита ги Таня.
Единият от гущерите се наведе към тях и ги погледна първо с едното,а след това с другото си око (Очите му бяха от двете страни на муцуната и гледаха в противоположни посоки.
–А вие какво сте? –Гласът му караше близките дървета да треперят
–Ами ние сме котки. Идвоме от далечното бъдище,но май сме се загубили.
–Но пък намерихме вас
–И ви молим да ни кажете къде се намираме.
–Ами как да ви кажа,намирате се в джунглата близо до източната голяма вода.
–А освен вас какви други животни живеят тука? Ние видяхме пред малко едно голямо животно което прелечаше малко на вас,но имаше малко по различна глава и крака.
–Ами има доста като нас. Така както ми го описвате прилича на един от месоядните ми братовчеди. А освен нас има и други животни. Някои от нас могат да летят,както може би сте видели. Други са месоядни,а има и такива като нас тримата които ядем само трева и дървета. Освен гущерите се намират и огромни змии и доста големи Саблезъби тигри.
–Какво представляват саблезъбите тигри?
–Ами те се движат на четири крака и имат козина и огромни зъби които излизат от долната им челюст.
–А има ли риби?
–Да във голямата вода има доста риби,някои от които доста големи. Някои от тях дори имат крака,но не сме ги виждали да излизат на сушата.
–А вие накъде отивате?
–Ами ние сме се запътили към голямата вода. Близо до водата няма подходяща храна за нас и ни се налага да се храним в джунглите.
–А защо не си стоите в джунглите?
–Защото кожата ни изсъхва и се напуква ако не се потапяме често във водата. Освен това,когато снасяме яйцата си трябва да ги заровим в пясъка за да се излюпят. А пък в джунглите е по-безопасно.
–А може ли да дойдем с вас,ако не е прекалено нахално? Ние сме съвсем малки,а трябва да оцелеем няколко дни тука.
–Ами добре,елате. Ако искате,можете да се качите на гърба ми и да се хванете за някой шип.

–Таня,ще се върнем ли още малко назад във времето да разгледаме какво е било преди? Колко време може да ни върне още твоята машина?
–Ами около 55 милиарда години,ако тогава вече е имало време.
–Уааау. Защо толкова много?
–Ами защото времето става много по малко към началото.
–Добре. А с половината енергия на машината колко назад можем да се върнем?
–около 20 милиарда години. Това за какво ти е?
–Ами ако преди 20 милиарда години не е имало земя и въздух,е добре да можем да се върнем обратно без да чакаме да се зареди отново машината,защото няма да ни стигне въдуха в скафандъра.
–Да,това би било добре. Виждам,че приятелите ни се канят да тръгват. Да се качим преди да са тръгнали.
–Добре.

Следващите Няколко дни Жоро и Таня пътуваха с новите си приятели. Вечер спираха и хапваха малко трева и листа,а приятелите им изяждаха по няколко дървета и заспиваха. На няколко пъти мярнаха саблезъби тигри и други четириноге животни. Над тях прелетяха и наколко птеродактила. От върховете на много планини се издигаше дим и пушек –явно по това време имаше много вулкани. Накрая стигнаха морето.

Беше наистина огромно. На вътре не се виждаха нито острови,нито други брегове. Хоризонтът беше чисти и ясен и нямаше нито едно облачи и впреки това имаше само едно огромно синьо море. Първата работа на гущерите беше да се потопят в него и прекараха няколко часа вътре. След време единия каза

–Аз ще поплувам малко навътре искате ли да дойдете с мене?
–Ами добре,нали няма да се гмуркаш?
–Спокойно няма.

Наистина имаше най различни и странни риби в това море. Някои бяха сплескани като днешните,но много бяха обемни и приличаха,по скоро на земни отколкото на морски обитатели. Други светеха в тъмното,а трети дори имаха крака. Имаше също така много водорасли и медузи,както и огромни миди. Сякаш природата беше решила,че сега му е времето да няправи някои наистина големи създания и беше израсила всичко на едно място. Когато се върнаха Жоро каза.

–Таня,искаш ли да тръгваме към далечното минало? Искам да отида да видя и там какво е и да се връщаме вкъщи. Домъчня ми за стопаните ми.
–Ами добре. Може би този път да направим няколко бързи прескока да видим как се е развивала вселената във времето. Трябва да заредим и скафандрите с въдух.

След два три часа котките бяха готови за път. Взеха си довиждане с новите си приятели и се стопиха във въздуха.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>