Приключенията на Жоро и Таня –част 10 –Началото

–Това Земята ли би трябвало да бъде?
–Ами не съм задавала да ходим някъде другаде,значи трябва да е тя.
–Ама то тука няма жива душа ,само камънак.
–Е ти какво очакваш преди 4 милиарда години?
–Фюю,толкова много?
–Да. Едва ли вече има живот на планетата. Или поне не такъв какъвто сме свикнали да го виждаме.
–Защо? Какво пречи?
–Ами като начало почти няма атмосфера. Уредите на скафандъра отчитат една стотна от нормалното атмосферно налягане. Освен това има много силна радиация. какъвто и да е по-сложен организъм,който не е защитен,би се разпаднал за броени дни.
–А какво би могло да съществува при тези условия?
–Ами например едноклетъчни организми и вируси. Но и те биха се променяли много бързо.
–Ами хлебарките?
–За тях не знам. Може би и те,но не съм сигурна. Все пак при динозаврите не забелязахме хлебарки,така че може би още не са се появили.
–Представяш ли си огромно стотонни хлебарки,какъвто беше стандарта по онова време?
–Ами не искам да си представям такова нещо. Звучи гнусно.
–Сигурно ако имаше такива,щяха да се появят и двеста тонни чехлесто-подобни твари които да ги смазват. Надявам се де.
–Много фантазираш.
–А какво друго би могло да оцелее при тези условия?
–Ами евентулно животни и едноклетъчни на силикатна основа например.
–Това пък какво ще рече?
–Ами нали знаеш,че телата ни са съставени от съвсем малки частички които се наричат атоми. Много важна роля при нас играят водата и въглерода за целия ни строеж.
–Така. И какво?
–Ами ако вместо Въглерод,беше използван Силиций,щяхме да сме доста по-здрави.
–Аха. Разбирам горе-долу идеята.
–Хайде да пообиколим малко. Но първо да се вържем един за друг,за да не се загубим.
–Мислиш ли,че можем да се загубим някъде в тази пустиня?
–Не знам,но имаме само няколко часа и е добре да можем по всяко време да се прехвърлим във времето ако стане напечено.

Таня върза двата скафандъра един за друг и обясни на Жоро за какво служат различните копчета и уреди. Скафандрите имаха и малки реактивни двигатели и двамата решиха да пообиколят земята.

–По цялата планета само океани и камънак. Няма жива душа.
–Както и очаквахме,но забеляза ли звездите?
–Да,изглеждат много повече и много по близо. Слънцето също изглежда някак си по-голямо и по оранжево.
–Сигурно защото е по младо.
–Хайде да се върнем още назад.

Таня натисна бутона на машината
–Колко назад сме сега?
–Около пет милиарда години.
–А къде изчезнаха океаните? Имам чувството,че съм стъпил върху някакво желе. Много готино се подскача! Ихаааа.
–Дааа. това желе е с температура няколкостотин градуса. Не мисля,че някаква вода би се задържала за дълго тука.
–А слънцето е още по-голямо и по-оранжево. Какво имаше предвид като казваше,че било защото е по младо?
–Ами звездите според учените са като хората. С времето се променят.
–Аха. И нашето е побеляло така ли?
–Да,нещо такова. И се е смалило. Това което виждаме е няколко пъти по голямо от тово с което сме свикнали.
–Хайде още назад!

–Готово –шест милиарда и половина години.
–А къде е земята? Подобрение е все пак,че сме на скала,но тази тука изглежда,че си лети безпризорна във въздуха.
–Ами то тука въздух няма. А и като гледам не сме сами.
И наистина около тях в най-различни посоки летяха доста дреги скали. Понякога две или повече от тях се сблъскваха. Когато се движеха относително бавно,някак си се сливаха и продължаваха пътя си заедно. Когато се движеха по бързо,се пръскаха на множество по-малки парчета. Около някои от по-големите дори се въртяха по малки.
–Виж звездите колко са близо и колко са много. Никога не съм ги виждал така!
–Да много е красиво.
–Но слънцето изглежда по-малко сякаш.
–Да така е. Но причината е точно обратната –всъщност ние сме в покрайнините на слънцето,но сме вътре в него. За това скафандърът филтрира по-голямата част от светлината,за да можем да виждаме наоколо.
–Таня,бързо ни прехвърли назад. Едно се приближава към нас.

–Не беше едно –каза Таня –бяха поне десетина и то от големите.
–Значи така се е образувала Земята,когтато тези са се сблъскали е станало едно много по голямо.
–Много е вероятно да е било така.
–А какво ги накара да си избират точно нас.
–Ами не знам. Като се върнем ще проверя записите от уредите на скафандъра и може би ще се види нещо.
–А в момента кога сме?
–Преди 11 милиарда години.
–Звездите ми изглеждат много по-малко и много по-големи. А къде ни е слънцето.
–Не знам. Според уредите си е тук. Но не се вижда нищо което да може да се нарече слънце наоколо.
–За сметка на това какъв прахоляк само.
–И колко много.
–Можеш направо да си плуваш в него.
–Може би всъщност този прах е слънцето преди да стане слънце.
–Ти се шегуваш. Това тука не може да стане слънце. Най много въглища.
–Не знам. Може би в слънцето горят въглища.
–Както и да е тука не ми харесва –мръсно е и прашно ,като в мазето на блока ни.
–Имаме енергия за още един последен скок във времето и след това трябва да се връщаме.
–Давай тогава.

–Какво става? Скафандрите ли се повредиха? Имам чувството,че се задушавам.
–Не,не са се повредили,но уредите сочат,че гравитацията е милиони пъти над земната.
–нищо не се вижда.
–Но се движим със шеметна скорост. Виж натам! Страхотно е.

Наистина гледката си заслужаваше –само на няколко километра от тях сякъш имаше извор на светлина и материя. От това място изскачаха огромни черни маси,които често се сблъскваха. Когато се сблъскваха изскачаха струе светлина и осветяваха всичко. Те самите явно също бяха на една такава маса. Въпреки сблъсъците,явно всичко се стремеше да се отдаличи от това място. Докато мигнат няколко пъти,жоро и таня се бяха отдаличили на няколко милиона километра от мястото,въпреки,че то продължаваше да е толкова внушителна гледка.

–Таня,а какво означава тази червено-оранжива лента на скафандъра до лявата лапичка?
–Ужас. После. –и Таня включи машината на пълна мощност в посока към бъдещето.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>