Приключенията на Жоро и Таня –част 11 –Първите хора

–Мяааааууууууу.
–Натисни големия бутон на гърдите.
–А така е по добре. Какво стана? Двигателите не работят.
–Имаме късмет,че шефовете са сложили парашути за всеки случай.
–Какво се случи?
–Оранжевата лента означава,че енергията на скафандъра е на привършване. Ако бяхме останали още малко,щяхме да се превърнем на пихтия в началото на вселената.
–А защо мошината ни прехвърли толкова високо във въздуха? И защо двигателите не работят?
–Предполагам,че за такъв голям отрязък от време си е цяло чудо,че все пак сме близо до земята.
–А дали всъщност това е земята?
–Ще пробвам да се свържа с центъра. Намираме се на около два милиона години преди новата ера и би трябвало да можем да се свържем някак. А и тука във въздуха не би трябвало да има смущения.
–Добре. През това време аз ще се огледам наоколо за някоя полянка,на която да се приземим.

След половин часава летене насам натам из въздуха,най сетне Жоро видя място,което изглеждаше подходящо за кацане. В Беше в края на някакво езерце,точно до гората.
–Таня има ли някакъв резултат? Къде сме? Намерих място за кацане.
–Ами макар и само за няколко думи можах да се свържа с центъра. Явно сме все пак на земята,но връзката е ужасна и не могат да ни кажат къде.
–А защо прескочихме толкова много време? Мислех,че ще попаднем пак при нашите познати гущери.
–В посоката на времето е много по-лесно да се върви,отколкото срещу нея. Ако за идването ни назад ни трябваха 9 скока,за отиването ни обратно вкъщи,може би ще ни стигнат четири-пет,ако няма непредвидени случайности.
–Това не звучи зле. На мене вече ми домъчня за вкъщи –за Митко и за мама Цеца и за блока и другарчетата ми.
–И на мен ми домъчня за института и колегите ми и стопаните. Но няма как –ще трябва да се помотаем още известно време наоколо.
–Хубаво е,че ще е по-бързо. Между другото може би няма да е зле да се приземим в скоро време. видях няколко по едри птици преди малко,а и не всички от малките изглеждат дружелюбни.
–Добре,къде е мястото,за коете ми говореше?
–Ето там долу до езерото. Мисля,че е добро за кацане.
–Ами да пробваме.

След няколко минути Жоро и Таня благополучно се приземиха до езерото. А след още няколко бяха прибрали скафандрите и готови за път.
–А защо не ги изхвърлим просто някъде Видях,че и двата бяха почнали да се късат и разнищват.
–Заради уредите в тях. Като се върна в института,учените,ще разчетат показанията им и ще разберат какво точно се е случило.
–Разбирам
–Да видим дали ще намерим някой да ни упъти тука. Стори ми се ,че на една място наблизо видях дим.
–Възможно ли е по това време да има хора вече?
–Не знам. Но не е и сто процента невъзможно. все пак,огънят ще не предпази от някои по-големи от нас животни,а може и да ни сгрее –тука изглежда хладно.
–Жалко,че загубихме възможността да летим със скафандрите. Можехме да отидем някъде на по-топло.
–Няма какво да се прави. Най-добре да тръгваме.

Така двете котки тръгнаха през гората. Много от животните приличаха на познати за тях видове,а други изглеждаха съвсем непознати. На няколко пъти се разминаха на косъм с опасни хищници и втова отношение разчитаха на инстинктите на околните животинки. Когато останалите започваха да се крият или катерят по дърветата,Жоро и Таня ги следваха. След два три часа ходене гората малко по малко почна да оредява и животните се срещаха значително по-нарядко. Накрая стигнаха до една поляна на която наистина гореше огън. Жоро и таня се огледаха,но не видяха никъде жива душа.
–Може би са излезнали някъде?
–Да възможно е,но на идване не видяхме никакви хора.
–А може да не са били хора?
–Виж там има дупка в скалите! Може да са там?
–Да проверим.
–В пещерата беше доста просторно,а в единия и край си играеха няколко малки маймуни.
–И тука няма никой.
–Да,но е имало. Виж,че има рисунки по стените. Някои от тях още не са изсъхнали.

Докато Жоро и Таня си говореха няколко т маймунчетата ги набиколиха и започнаха да ги оглеждат любопитно.
–Виж ги колко са странни тези. И ходят изправени почти като хора. И ни разглеждат с интерес. Възможно ли е това да са били прародителите на съвременните хора.
–Виж единия прави нещо по стената! –Едното маймунче беше взело една пръчка и много съсредоточено я топеше в някаква локва и драскаше по стената.
–Да отидем да видим. –Това което маймунчето рисуваше имаше някаква далечна прилика с котка.
–Значи тези са рисували картините по стените?
–Явно са по интелигентни отколкото ги мислим. За съжаление не говорят членоразделно и нищо не мога да разбера.
–За сметка на това,показват доста добре със знаци,какво искат да направят.
–Но въпреки това тези ми изглеждат малки.

В това време пред пещерата се разнесе глъчка и Жоро и Таня отидоха да видят какво става. Пред огъня се бяха събрали няколко доста по-едри маймуни и носеха нещо,което приличаше на прасе. Малките маймунчета също наизлязоха да видят какво става. Най голямата маймуна започна да къса със зъби парчета от животното и да ги хвърля в огъня. След няколко минути в огъня се натрупа доста голяма купчинка цвърчащо месо,което миришеше много апетитно. Няколко други маймуни от време на време ровех с клони в огъня и вадеха някои от мръвките. Жоро и Таня почнаха да се умилкват между краката на маймуните,с надеждата,че те ще се сетят да им дадат и на тях малко. В началото маймуните ги сритваха и даже малко се плашеха от тях,но като видяха,че не ги нападат и са гальовни започнаха да ги гушкат и им дадоха една мръвка да хапнат.
–Хмм,не е лошо.
–особенно в сравнение с тревата дето я ядохме при динозаврите.
–Но пък не е като млякото на мама Цеца.
–Или на Клеопатра.
–На мене тези тука ми харесват. Ако ни хранят добре мисля,че ще е най-добре да останем тук докато можем да се върнем в малко по-цивилизованото бъдеще.
–Да не е зле. Но пък можем да пообиколим малко наоколо все пак и да разгледаме така и така сме тука.

Тази вечер Жоро и Таня спаха в пещерата при маймуните,гушнати между малките маймунчета. На сутринта,когато големите маймуни тръгнаха на лов,котките също излезнаха да се поразходят. Сега ,когато вече имаха нещо като дом,можеха много по-спокойно да разгледат местността. Гората беше пълна с най различни същества които никога не си бяха педставяли че съществуват. Имаше змии които имаха и крака. имаше птици,които вместо пера имаха люспи. Имаше и такива които имаха усти вместо клюнове. Някои от животните имаха по две глави в двата си края. Имаше и растения които имаха крака и уста. Имаше и най различни плодове. Видяха дори някалко много странни вида дървета които раждаха едновременно два различни вида плодове.

Привечер когато започнеше да се мръква жоро и таня се връщаха пи маймуните и вечеряха с тях. Веднъж таня облече скафандъра си и маймунчето я нарисува със скафандър,за безкрайно объркване на бъдещите учени. Жоро пък се пробва да рисува и се получи много странен на вид таралеж.

Единия ден намериха малка река,в която плуваха доста риби. Някои от тях също имаха крака и на Жоро и Таня им беше много забавно,когато една излезе на брега и се заклатушка към някакво цвете,изяде го и си влезе обратно в реката. Видяха един двъ пъти е гущери които не бяхя толкова големи колкото тези преди шейсет милиона години,но пък бяха доста по-големи от съвременните.

Така неусетно във игри разходки и забавления менаха две три седмици. Докато един ден Таня каза.
–Сутринта видях,че машината на времето вече се е заредила. искаш ли да си ходим?
–Ами добре. Тука ми е много хубаво,но ми е малко скучно.
–Ами да тръгваме тогава?
–Добре.

И двете котки се изпариха във въздуха.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>