Безмислието на Войната

Прочетох тези дни “Вихърът на Жътваря”
Много готина книга, но това което ме впечатли беше описанието на войната.
Войната погледната през погледа на обикновенния човек и на обикновенния войник.
Не войната като история. Не войната като митове. Не войната като сблъсък на пълководци. Дори не войната като сблъсък на идеи.
А войната в конкретната човешка съдба.
Малкия човек, който пасе говедата на господаря си и бива убит когато го нападат и противниковата войска задига стадата.
Войникът, влюбен в командирката си, за който това е единствения смисъл на цялата тази война.
Войникът, който се бие, защото просто няма друг смисъл в живота си и който ако няма водачи пред себе си и война която да води, губи почвата под краката си.
Кръчмарят, който дава пиене на всички и не се интересува от това на коя страна са.
Обикновенния гражданин или роб, който мрази господарите си, но не може без тях.

Всички тези не печелят нищо от войната. Освен ако смъртта не е някакъв вид печалба.

Самата война изглежда абсолютно безмислена – всяка от страните е в правото си.
Едурите, които първоначално са били заплашени от Ледерийската империя и след това са я завзели.
Ледерите, които ламтят за пари и земя за да задоволят ненаситната си икономика.
Оулите, които биват систематично ограбвани и избивани под претекст, че са заплаха за империята.
Поробените от Ледер народи се опитват да се освободят и да се върнат към собствените си обичаи.
Сивите вълци, които търсят отмъщение за предадените си войници от оулите.
Малазанската армия, която също търси отмъщение.
Кой от тях не е прав за себе си? Кой от тях върви против собствения си начин на живот? Кой от тях е против собствения си морал?

И на фона на цялата тази всепоглъщаща война, в която се бият и умират десетки хиляди войници, едрите риби играят своите дребни игрички на власт, правят се на герои, преговарят и се избиват едни други.
Моралът при тях е различен. Всеки човек е заменим. Важни са само те. Какво значи някакъв мъртъв войник, който е дал живота си за да опази тъпия господар? Нищо! Господаря изхвърля семейството му, и обявява за Длъжник ( роб ) едно от децата му. Господарят не е длъжен с нищо пред тези които му служат. Те са длъжни пред него. И няма съд за силния пред слабия. Ако служителят успее, това е успех на господаря и господаря обира лаврите. Ако се провали, господаря наказва служителя.

И сега когато пиша всичко това се замислям. Това един измислен свят ли е? Не е ли това нашия свят?

Не е ли Ледер, копие на САЩ – във война със всички, предизвикана от алчността на шепа богаташи. Във финансова криза, предизвикана от няколко души решили да спечелят от народа и малкото което има. Народ, потънал в кредити, от които не може да се отърве с поколения.

Не са ли оулите, символът на арабските страни – с откраднати ресурси, с ограбен народ, с подкупени водачи.

Не е ли малазанската армия едно събирателно на ООН и НАТО – армия тръгнала да освобождава народ който няма нужда да бъде освобождаван. Армия, която ще се разпадне ако няма война която да води. Армия, пред която всяка цел е фалшива и служи единствено за оправдание за войната.

И отново задавам същия въпрос. Кому е нужно всичко това? Защо обикновенния човек се съгласява на този начин на живот?