Приключенията на Жоро и Таня – част 13 – Маите « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 13 –Маите

–Този път пък къде попаднахме?
–Явно сме на някакъв път. Изглежда добре направен. Много странно не би трябвало да сме се прехвърлили чак толкова напред в бъдещето.
–А колко напреде сме?
–Амииии. Момент. Хм. Навреме сме. Поне според машината –хиляда години преди новата ера. Сега ще се обадя в центъра да питам къде сме.
–През това време предлагам да се придвижим ей натам –виждам някакви хора.
–Добре. А сега пази тишина.

Двете котки се насочиха към хората докато Таня се свързваше с базата да разбере какво става. Бяха няколко човека,но изглеждаха адски странни. На единия главата беше някак си сплескана и изтеглена назад,а на другия беше източена нагоре като цилиндър. Имаше и един който изглеждаше относително нормално. Тримата стояха на едно място и явно чакаха нещо.
–Дали ще войде на време този път?
–Ами надявам се.
–Миналия път го чакахме два часа и закъснях за среща.
–Понякога са много нередовни.
–А,май идва.
Очевидно тримата чакаха някакъв транспорт,но Жоро и Таня не виждаха по пътя да се задава каквото и да е. А още по странно беше,че докато разговаряха,хората гледаха не по пътя,а към небето.
–Значи според центъра се намираме в Америка,хиляда години преди новата ера. Не мога да разбера обаче тези пътища.
–Аз пък не разбирам тези какво се заглеждат по небето,ако чакат автобус. Няма да дойде от там.
–Ами май точно от там идва. Виж!

И наистина от небето с доста висока скорост се приземяваше някакъв летателен апарат. Приличаше малко на чиния,но беше по-скоро елипсовидно,отколкото кръгло. Спря абсолютно безшумно на няколко метра от тях. и отпреде се отвори нещо като пътека. Хората,които чакаха се запътиха навътре.
–Да се качим и ние?
–Давай бързо!

Така Жоро и Таня се оказаха вътре в летящата чиния. А там ги чакаха още по странни неща. Цялата вътрешност на апарата беше издълбана и се състоеше от една огромна зала. В единия край на залата имаше пулт с апаратура,откъдето явно се управляваше машината. Обаче това което изуми двете котки,бяха съществата които седяха пред него. ДА,имаха някаква бегла прилика с хората,но твърде бегла. Кожата им беше зелена,чертите им бяха много по-силно изрязани и сякаши имаха повече кости отколкото месо. Ръцете им имаха по двя лакътя,вместо по един. Очите им имаха черменикаво оранжев цвят и зениците им бяха вертикално разположени. Въпреки това не изглеждаха грозни,а аще по малко опасни. Докато Жоро и Таня разглеждаха вътрешността,другите трима които се бяха качили се настаниха в креслата в дъното на машината. Докато се усетят люкът се затвори и машината излетя. Жоро и Таня отлетяха назад от ускорението,но бързо се окопитиха.

Цялото пътуване продължи не повече от половин час след което спряха също така внезапно както бяха тръгнали. Люкът отново се отвори и всички слезнаха. През цялото пътуване нито водачите,нито пътниците размениха дори една дума.

Когато излезнаха от летящата чиния,двете котки ахнаха. Намираха се в центъра на огромен град. Целия беше построен от камък. Или поне частта която се виждаше. Точно пред тях имаше огромна пирамида която беше висока повече от петдесет метра.
–Да отидем да видим какво има на върха горе,Таня?
–Добре,от там сигурно се открива и добра гледка към града и можем да добием представа къде сме попаднали.
Изкачването нагоре не беше от най приятните,тъй като стъпалата бяха доста и бяха относително високи поне по котешките стандарти. Когато стигнаха горе видяха,че на самия връх на пирамидата имаше допълнителна постройка. Освен двете котки натам се бяха запътили още доста хора които отиваха за малко там седяха няколко минути и си тръгваха.
–Това сигурно е някакъв храм. –досети се Жоро.
–Но тези не се молят,нито носят нещо. Дори не говорят.
–Може би такъв им е обичая тука. Дай да разгледаме града.
–Виж тези долу правят нещо интересно!
–Явно е някаква игра,но нищо не се разбира от тука,може би ако отидем,можем да видим за какво става въпрос.
–Обаче към края на града вече има и дървени къщи –не всичко е от камък явно.
–интересното е,че има улици,но няма нито една кола или каруца която да се движи по тях.
–ако си имат летящи чинии,за какво са им коли?
–Да,но ако си нямат коли за какво са им улици?
–И ти си прав де. Не знам.

Тъй като на пирамидата нямаше нищо друго за разглеждане,двете котки се спуснаха надолу и се запътиха към това което им изглиждаше като игрище. Наистина се оказа такова,но играта,която се играеше не им беше позната. Играеше се с топка,но не я удряха нито с ръце,нито с крака и явно се стремяха да не я изпуснат на земята. Когато топката минеше през един каменен пръстен,явно това беше точка за единия отбор защото публиката ставаше на крака и ръкопляскаше. Погледаха още малко,но им доскуча и си тръгнаха.

–Да поразгледаме още малко града. Може да има още нещо интересно?
–добре,той не е голям,въпреки че цинтралните постройки са внушителни.
–Много ми е интересно,кои са съществата,които управляват летящите машини?
–Може би са пак някакви хора,просто боядисани или маскирани?
–Не ми приличаха на хора. Някак си излъчването им не беше човешко.
–А защо ли толкова много хора имат сплескани глави?
–Ами не знам,но явно още от деца са такива. Видях някои деца които също изглеждаха така. Може би нарични ги деформират.
–Звучи ми глупаво.
–Е хората не винаги блестят с ум.

Градът наистина не беше чак толкова голям. за два часа бягъне Жоро и Таня бяха стигнали от пирамидата в центъра,до единия край. След последните къщи нямаше нищо –просто на двайсет метра от тях почваше джунглата. Нямаше пътища,нямаше пасбища,просто градът свършваше и почваше джунглата. Докато бяха кръстосвали из града обаче,не бяха видели нито една друга котка. Всъщност почти не бяха видели никакви домашни любимци. Само хора.

Хората обаче,не ги спираха,нито им обръщаха някакво по-специално внимание. Просто ги заобикаляха и продължаваха по пътя си. Дори децата не прекъсваха игрите си заради тях. Сякаш не ги виждаха. жоро се опита да се умилква на едно дете с идеята,че може да получи нещо за хранене,но то изтърпя неудобството без дори да се наведе и да го мръдне.

–Хмм,а какво ще ядем. Явно никой не иска да ни нахрани тука?
–Можем да се пробваме да потърсим нещо из джунглата. Стори ми се,че видях някакви ягоди преди малко.
–Да но може ли това да ни нахрани?
–Е,няколко дни все ще изтраем така. Пак е по-добре от нищо.
–Аз предлагам да спим горе на върха на пирамидата. А утре да хванем летящата чиния и да се пробваме да стигнем до някой друг град. Може би другаде не са толкова негостоприемни.
–Това е много хитра идея.

На следващия ден наистина летящата чиния отново кацна в центъра на града. Жоро и таня се качиха в нея и слязоха на втората спирка. Това беше явно друг град И този имаше пирамида,или по скоро конус със храм отгоре му. И тука имаше игрище,но никой не играеше в момента на него. И тука хората не им обръщаха абсолютно никакво внимание. Този път обаче Жоро и Таня имаха малко късмет –попаднаха на някакво тържество или по-скоро церемония. До колкото разбраха беше нещо като кръщене или посвещаване. Имаше 7-8 деца и някакъв човек,който явно беше свещенник. Самата церемония изглеждаше скучна,но след нея имаше ядене и пиене и Жоро и Таня успяха да си вземат малко вкусотии.

–Дали навсякъде е така? Тези хора да не са слепи?
–Не знам,може би имат някаква причина,поради която не се докосват до нас и се правят,че не ни виждат.
–Да пробваме в друг град,а?
–Ами добре. Ще изчакаме утре пак летящата чиния и да видим до къде ще ни откара този път.

Следващите няколко дни Жоро и Таня обиколиха почти цялата Америка. Слизаха в моного градове. Някои изглеждаха по богати,други по-бедни. Но всички без изключение имаха пирамиди под някаква форма и в нито един не се забелязваше и следа от метал.

–На тези дори ножовете им са от камък. Що за хора?
–Може би нямат никакво желязо.
–Да,но пък летящите чинии,явно са метални.
–Странно.
–Всеки случай аз не издържам повече на тази диета от горски плодове.
–И на мене ми е гадно. Мисля,че можем вече да си ходим напред към нашето време.
–Хайде и дано ни посрешнат с нещо вкусно за хапване.

След тези думи двете котки изчезнаха във въздуха.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>