Приключенията на Жоро и Таня –част 14 –Мохамед

–Къде попаднахме този път,Таня?
–Не знам,в някакъв град сме,но не знам къде.
–Не изглеждат особенно богати тука. Определено съм виждал и по-красиви градове.
–Сега ще питам къде сме.

Докато Таня се свързваше с центъра,да пита къде се намират,Жоро се огледа наоколо. Не че имаше кой знае какво за гледане. Къщите бяха най-обикновенни,хората също. Явно не бяха попаднали в центъра на града. Където и да бяха все пак,определено беше голяма жега. Слънцето беше високо и изпепеляваше града под себе си с лъчите си. Явно за това,малкото хора,които се забелязваха по улиците в този час бяха заспали и лениви.

–Значи според шефовете сме в Мека в началото на седми век.
–Тоест вече сме значително по-близо до вкъщи.
–Да,може би ще ни се наложи да направим още една спирка,но най късно до месец,месец и половина наше време ще сме се прибрали по домовете. А ти видя ли нещо интересно?
–Ами не,не съм видял нищо. По улиците няма почти никой,а е страхотна жега. Но може би към центъра на града ще намерим някой,който да знае нещо повече или поне да ни упъти към интересните места.
–Мисля че трябва да е натам.

Двете котки се затичаха по улиците на града и стигнаха необезпокоявани до центъра на града. Че беше център обаче ставаше ясно единствено от големия площад и от храма. Самия храм не беше нещо особенно –състоеше се от четири стени около които бяха наредени идоли на най-различни божества.
–Виж колко са много! Ей на това му викам аз религия,а не като християнството,което вярва в един единствен бог и отрича всички останали.
–Ами всъщност и християнството не вярва в един единствен бог.
–Е как така?
–Ами например индийците вярват в стотина основни божества и над десет милиарда допълнителни. Аналози на всички тези божества,но понижени в ранг на ангели,архангели и подобни можем да намерим и в християнството. Същото може да се каже и за гръцките божества. Каква например е разликата между Зевс,който се влюбва в някоя жена и тя му ражда дете и Бог,който прави чудото с раждането на Исус? Или Прометей,който дава огъня на хората и змията,която им дава ябълката на познанието. Дори изгонването от рая на Адам и Ева много прилича на отварянето на кутията на Пандора. Последиците и в двата случая са сходни.
–Разбирам ти идеята. Но все пак,не е ли по-добре когато има повече равнопоставени божества,някак си да има конкуренция между тях. На мене християнския бог ми изглежда малко като монополист,който е завладял всичко и само си седи и гледа отгоре.
–Ами да,има нещо такова,но пък имай предвид,че религията не е само вяра.
–Какво искаш да кажеш?
–Ами вярата е тази която създава боговете. Тя ги прави силни и им позволява да властват над света. Религията пък напротив –подчинява боговете на човешките нужди. Ако искаш да обединиш народа си създаваш монотеистична религия. Ако искаш да го разединиш,или да го направиш по-свободен,създаваш много богове.
–Казваш го така,сякаш може един човек да реши каква да бъде религията? Е как така броя на боговете обединява или разединява хората?
–ами много просто. Представи си,че се намираш с двеста човека в една тъмна стая. Всеки си гледа в ниговата си посока,но никой не вижда по далече от носа си и то ако стаята не е съвсем тъмна. А сега запали една свещ в тази стая. Всички погледи ще се устремят към свещта. Ако тръгнеш на някъде,и те ще тръгнат след тебе. А сега Представи си че запалиш десет свещи. Ако тръгнеш нанякъде част от хората ще тръгнат след тебе,а друга част ще почнат да гледат другите свещи. Религиите са свещите за народите.
–Сега вече разбирам какво имаш предвид. За това ли се смята,че монотеистичните религии са по-съвършенни?
–Донякъде. Разбираш ли,боговете за хората са това което са родителите за децата –пример за подражание. Многото богове довеждат до обществен ред с много ровноправавни управляващи. Както е било например в древна Гърция и Рим. Единствения бог довежда до еднолично управление –както са монархиите при християнството.
–Сега вече мисля че ми стана ясно всичко. Виж,май хората почнаха да се събуждат и да излизат наоколо.

И наистина докато Таня и Жоро ходеха към центъра и разговаряха за религиите,беше започнало да се заоблачава и беше станало по-скоро късен следобед. Хората се раздвижваха и скоро улиците се напълниха с живот.

–Може би сега му е времето да посетим пазара –може би там ще намерим храна и някой,който да ни упъти или подслони за няклок дни.
–Ми всъщност може. Това е добра идея.
Точно когато Таня и Жоро се бяха запътили да търсят градския пазар от една от къщите излезе странна процесия и се запъти към центъра площада.
–Хайде да видим какво ще да е това. Изглежда интересно.
–Добре. Така или иначе не бързаме за никъде.
В центъра на процесията вървеше снажен мъж с галяма бяла брада. когато стигнаха средата на площада,останалите го наобиколиха и той започна да говори нещо на висок глас. Жоро и Таня се прибилижиха,за да чуят какво става.
–Имам чувството,че този съм го виждал вече някъде. Но не се сещам къде.
–И аз така. Странно.
–Сетих се ,това трябва да е Мохамед. Ислямския пророк.
–Да,вярно че е той. Да чуем какво говори.
–А може и да ни нахрани.
Така Жоро и таня отидоха при Мохамед. Той ораторства доста време на площада,а през това време те стояха до краката му и слушаха и разглеждаха множеството. А то не беше голямо. Освен свитата му,имаше и доста малко хора,които се спераха да слушат проповедта му. Надвечер всички тръгнаха да се прибират и Жоро и Таня ги последваха. В къщата където влезнаха обаче нямаше нищо особенно. Изобщо не си личеше,че там живее пророк. Когато се върнаха жена му излезна да го посрешне. Изобщо всичко изглеждаше съвсем нормално. Докато един ден Мохамед каза:
–Фатидже,тази нощ ми се яви Аллах и ми заповяда да отида в планината,за да ми се покаже и да ми даде напътствия за законите които проповядвам от негово име. Кажи да приготвят храна и ще тръгнем след обяд.

Наистина след обяд всичко беше готово Мохамед и свитата му тръгнаха към планината. По средата на пътя той помоли останалите да го оставят да измине остатъка сам. Само двете котки продължиха да го следват. Така малко преди полунощ стигнаха до едно място в планината,което приличаше на каменна чиния. В средата му имаше камък,на който мохамед седна и зачака. Жоро и Таня също се изтегнаха около него. Малко след като пристигнаха се случи нещо много странно. Мохамед,който през цялото време си седеше на камъка изведнъж изчезна. Нямаше никаква очевидна причина. Просто се изпари.
–Сякаш премина през времето.
–Или се телепортира някъде.
–Каквото и да е станало вече не е тука и според мене няма смисъл да го чакаме.
–От друга страна можем да преспим тука и без това вече е тъмно.

Двете котки се сгушиха и малко по-късно заспаха. Какво беше учудването им,когато на следващия ден видяха Мохамед заспал върху същия камък,от където беше изчезнал предния ден. Където е да беше ходил се беше върнал. Когато се върнаха обратно в града,той започна да проповядва много по разпалено и убедено,както и да разказва за чудесата,които му се бяха случили през онази нощ. Съответно и последователите му бяха доста повече.

–Много ми се иска да разбера какво се случи онази нощ.
–Ами аз имам някакво предположение.
–Какво е то?
–Когато се свързвах последния път с центъра имаше много странни смущения в приемането. Възможно е някой друг да е използвал машина на времето за да прати мохамед някъде където наистина да го обучи за пророк и да го върне почти в същото време обратно.
–Но какъв е смисълът от това?
–Не знам. По някога хората решават,че нещо в историята трабва да се промени и го правят. Резултатът не винаги е добър,но все пак го правят.
–А като каза машина на времето,готови ли сме вече за следващия скок?
–Ами според показанията на вмашината сме готови.
–Ами тогава да си ходим. Мисля,че нямаме нищо съществено за правене в момента тук.
–Добре.

И двете ксотки,досущ като Мохамед,се изпариха във въздуха. Но за разлика от него не се появиха отново на следващия ден,а много по-късно.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>