Приключенията на Жоро и Таня – част 15 – Падането на България « Страничката на Тодор

Приключенията на Жоро и Таня –част 15 –Падането на България

–Тук ми изглежда странно познато.
–Сега ще питам къде сме.

Наистина улиците и градът в който бяха попаднали изглеждаха доста познати. Хората говореха на български и явно беше в българия.

–Отново сме в Търново,но доста по-късно. В края на 14ти век. Това между другото означава,че следващия ни скок ще ни отведе в двадесет и първи век.
–Но ние вече го разгледахме Търново,какво ще правим тука две седмици?
–Можем да отидем в двореца да видм дали нещата са останали същите.
–Можем да видим църквата,която Борис изграждаше предишния път. Можем да се разходим из долния свят,аки намерим пак прохода и да разберем дали юнакът е дошъл да ги спаси от ламята. Понякога е добре да потърсим старото и миналото в настоящето,вместо да търсим нови неща и приключения. Да пообиколим сега и да видим дали има нещо ново.
–Добре. Ще ми е интересно и на мен да видя старите места. Да тръгваме.

Мого неща се бяха променили от времето на Борис. Бяха изградени няколко църкви,а не само една. Хората бяха станали различни. На пазара вече не се продаваха странни птици и животни и магьосниците явно бяха изчезнали. Но хората изглеждаха някак си измъчени и гладни. Нямаше го това вдохновение и радост,което сякаш се усещаше преди няколко века.

–Какво ли се е случило тука? Нещо не е много наред.
–Да отидем до двореца и да потърсим някой да ни обясни. Там със сигурност ще знаят по-важните клюки.

Дворецът също се бе променил. Беше станал по просторен,по стените имаше картини и икони. Беше много по украсен и накичен от времето на Борис. Но и тук сякаш лъхаше хлад. Сякаш живота бе замрял.

След доста лутане срещнаха една котка.
–Здравейте госпожо. Можете ли да ни кажете какво се е случило тук? Ние идвахме преди няколкостотин години тук и градът беше много по-весел сякаш. Какво се е случило оттогава?
–Как така сте идвали преди няколкостотин години?

Наложи се Таня и Жоро набързо да обяснят,кои са и от каде идват и какво им се е случило.

–Даааа. Сега си спомням. Пред време баба ми ми разправяше,как нената баба,била чула от своята баба,как нейната баба и била разказала че нейната баба била чула от своята баба …. та тя ми разказа,че преди време две много странни котки дошли от бъдещето и останали тука няколко дни. Та тогавашната ми пра-баба останала много впечатлена от тях и имала усещането,че те отново ще се върнат,та наредила историята да се предава от дъщеря на дъщеря и да не се забравя. Споменала също,че веднъж един магьосник минал при нея,и помолил като дойдете отново да предаде да последвате стария път надолу.
–Това е много странно. Предишния път като идвахме не направихме кой-знае какво и защо ли оня магьосник ще е търсил точно нас.
–Не знам,но явно е имал причина. А вие заповядайте,бъдете мои гости докато сте тук. Място и храна все още има за всички.
–А можете ли да ни кажете защо хората изглеждат толкова ещастни и уплашени?
–Преди време османския цар Мурад нападна България и на няколко пъти ни разгроми. Нашия цар няма желание да му се подчинява,но явно няма избор. Въпреки това наскоро отново се отметна от думата си и отказа да прати данъка си на новия им владетел Баязид. В момента всички очакват новата война. По време на предните,реколтата беше слаба и хората са гладни. А и много хора измряха тогава.
–Аха,за това хората изглеждат така. А къде са изчезнали магьосниците? Преди имаше много под път и над път.
–Не знам. Аз лично не съм виждала магьосник и не мога да кажа.
–Благодарим ви много госпожо.

Жоро и Таня останаха няколко дни в Двореца и разгледаха основно града. Обиколиха старите си любими места доколкото бяха останали и откриха нови. Градът въпреки всичко беше станал по-красив.

Един ден при царя пристигна запъхтян вестоносец.
–Царю,Баязид е тръгнал начело на огромна армия насам.
–А стига бе. Пак ли. Жена стягай багажа и да се омитаме,че става напечено. предлагам да отидем до Никопол,пък търново да се пази гагто си знае.
–Добре,ще кажа на слугите.
–Царю,побързайте,войската на Баязид е на няколко дни път от тук.
–Ами няма какво да се прави. Трябва да се приготвим.
Царят издаде още няколко заповеди и прислугата и войската почнаха да се стягат за път. Дяхната домакинка също,каза че ще тръгне с царя.

–А ние какво ще правим. Имаме още няколко дни до последния скок,трябва да отидем някъде.
–Можем да отидем отново до долния свят. Най-вероятно магьосника това се е опитвал да ни каже.
–Ами добре да отидем да видим за какво става дума.

И така двете котки отново се насочиха към планината. Без проблеми откриха дупката през която бяха минали предния път,но този път изглеждаше доста по тясна. Когато цопнаха в езерото и стигнаха брега,там вече ги чакаше човек.
–Здравейте,радвам се че наистина дойдохте.
–Какво става тука? Откъде накъде ще ни очаква някой и то човек?
–Преди шестстотин години моя пра-пра-пра-пра-дядо погледнал във великите книги и направил предсказание,че когато през прохода от горния свят на днешния дойдат две котки,няколко дни след това ще настане пълно разделяне на горния и долния свят и между двата свята,няма да може да се минава след това още две хиляди години. След две хиляди години обаче,за да може отново да се минава през проходите между двата свята,трябва отново котки да ги открият и за това и аз и моите родители усърдно изучавахме котешки,за да можем да ви предадем това послание.
–Благодарим ви,но в такъв случай ниие трябва много бързо да стигнем да планината където е обратния път,защото иначе няма да можем да се върнем и да предадем.
–Да,ще ви закарам до там.
–А можете ли да ни разкажете,къде са изчезнали магьосниците от горния свят?
–Ами повечето са тука. Християнската религия започна да ни преследва и малко по малко изоставихме хората от горния свят да се оправят без магия. останали са някои горе все пак,но е трудно да ги разпознае вече човек.
–А какво стана с ламята?
–Ами дойде юнака няколко години след вашето предишно идване и я уби.

Два дни и две нощи яздиха магьосника и двете котки докато стигнаха до планината на прохода.

–Аз съм до тука,каза магьосника. На половин час път нагоре е прохода. Мисля,че познавате пътя.
–Благодарим за помощта –казаха двете котки,но магьосника вече беше изчезнал.

Наистина след половин час стигнаха до прохода и успешно се върнаха в горния свят. Но полето определено не беше празно като миналия път. Огромна армия го беше заела,хора непрекъснато вървяха насам натам. Беше голяма блъсканица.
–Явно това е армията на Баязид.
–Наистина изглежда огромна.
–Да,но не е приятна компания според мене.
–И на мене не ми харесват.
–А не стана ли време вече да си ходим? Мисля,че вече имаме достатъчно енергия,макар да не е се е заредила напълно машината. Да тръгваме.

Двете котки отново изчезнаха във въздуха,но това почти никой от войниците не го забеляза.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>