Приключенията на Жоро и Таня –част 16 –Мама Цеца

–Мяааааау
–Мяааааааау
–Най после у дома! Просто ми мирише,че сме вкъщи.
–Да и на мене със всеки изминат век към бъдещето все повече ми харесва.
–А кога сме всъщност.
–Ами около седмица и половина след времето когато тръгнахме.
–Добре,да отидем при мама цеца за купичка мляко.
–Надявам се,че ще ни познае.
–Че защо да не ни познае?
–За тях е минала само една седмица,но ние сме пораснали почти една година. И сме се променили малко.
–Ами да отидем да видим.
–Добре.

Бяха се привремилив доста далечен квартал на София и им се наложи да походят доста време докато стигнат до блока на Жоро. Въпреки дългото време (за Жоро),котараците около блока веднага го познаха и поздравиха. Но явно се беше променил,защото се отнасяха към него с подчертано уважение.

–Добре де,какво толкова ми има,че и всички го забелязват.
–Ами всичко. Пораснал си малко. Походката ти е изпълнена с достойнство. Личи ти,че си научил и преминал през много неща.
–Да,дори един котарак е подвластен на времето и на живота си.
–Хайде да видим какво ще стане горе.

Въпреки,изброените промени,Жоро вземаше стъпалата по две три наведнъж. Когато стигнаха до горе той започна да мяука силно. След няколко минути на вратата се показа мама Цеца.
–Митко,Иване елате Жорето се върна.

След няколко минути разглеждане и убеждаване,че наистина е той всички го нагушкаха и напрегръщаха. Мама цеца веднага му сложи купичка с мляко. Купичка,с мляко получи и Таня,която също приеха радушно.

–Ей на това му викам аз кеф –да си се излегнеш на дивана,да си гледаш телевизора,да те гушкат и да се грежат за тебе.
–Да,в добро семейство си попаднал.
–А и някак си сега вече мога да се обърна назад и да разбера какво съм преживял. Някак си една котка не може да каже,че е била някъде преди да се е върнала у дома,не мислиш ли?
–Мрррдаа,има нещо такова.
–А и сега за пръв път,мога да си почина истински. Вярно е,че в дворците беше къде-къде по луксозно,но някак си господарите почти не те забелязваха,а и не им беше до нас някак си.
–Да,друго си е когато си си при семейството и близките. И на мен ми липсват вече хората и колегите от института.
–Предполагам,че твоите колеги са се върнали вече в института.
–Ами не са,тоест да върнали са се или по скоро не са. Когато пътуваш във времето някак си понякога се бъркаш в някакви такива отношения.
–Може би е най-важно да помниш собственото си време,защото то е това което наистина има значение за тебе. Иначе като се замислиш,ние сме съществували от началото на вселената до сега. Но пък като цяло сме живели няколко години.
–Да според собственото ми време,за колегите ми до тяхното връщане е изминало много по малко време отколкото за мен до моето.
–Много ми е забавно със тебе.
–И на мене. Друго си е да пътешестваш с компания. Следващия път като ме пратят някъде ще мина да те взема.
–Супер! Много ще се радвам. И минавай от време на време насам,дори и да не те пратят никъде –ще ти уредим купичка с мляко винаги.
–Добре. Ще идвам.
–А сега да идем да поиграем пред блока.

Две седмици минаха неусетно в игри и мързелуване и редовно хранене с мляко. И двамата бяха много доволни от живота. Един ден Таня каза.

–Добре Жоре,чао за сега –аз трябва да си тръгвам вече към института,но обещавам,че ще се видим скоро и отново ще пътешестваме заедно надявам се.

След тези думи двамата си взеха довиждане и Таня се изпъри във въздуха. По една случайност и мама Цеца отново беше там.
–Е това не го розбирам. И предния път беше така. Добре поне,че този път Жоро си е тука. Замисли се малко и след това продължи да си върши работата. Жоро също се замисли малко и след това легна на дивана пред телевизора.

Следващите няколко седмици Жоро често си припомняше случките от пътешествието и се надяваше,че няма да забрави какво му се е случило и го беше много яд,че не може да пише,за да разкаже какво му се е случило. Тогава се сети за думите на магьосника от долната земя,че има все още останали магьосници и на горния свят,но трудно могат да бъдат различени от обикновенните хора. И той реши,че ще намери някой такъв,който знае котешки и ще го накара да запише приключенията му,за да не бъдат забравени. Търси повече от месец по малки и големи улици,по блокове и фабрики докато преди една седмица:
–Драсс,Драсс,Драсс. –чух да се драска на входната ми врата.
Отворих и пред мене стоеше едно рижо коте което каза:
–Мяааау,Мрррр. (Имам много за разказване,сядай и пиши докато не съм го забравил)
И аз седнах и добросъвестно си записах всичко,точно както ми го е казал. На мене ми беше много интересно докато слушах и записвах. Надявам се и на вас да ви е било също интересно,докато сте чели записките ми.

2 comments to Приключенията на Жоро и Таня –част 16 –Мама Цеца

  • Деница Евтимова

    Ха 🙂
    А аз да не знам че говориш котешки!
    Сега разбирам защо се разбирахте така добре с Алексей Зверович!

  • Ми да. И не само котешки.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>