Усмивките на вселената 01.09.2009г.

Днеска сутринта станах и си довърших ремнота на гумата.
Стигнах до работата благополучно. Нещо стърже това кело и не му личи от къде. Не се вижда нищо никъде да опира. Все пак стигнах само с един час закъснение за уговорката с Лили. Оказа се, че и тя е закъсняла. Видяхме се. Поговорихме. Разбрахме се.
Вработата фиксвах бъгове и поприключих.
Вечерта ходих да си вземам билетче за автобуса.
Хората умни обаче – разбрали са, че съм си сменил работата и вече съм по-далече и са сложили автобуса от 18:30, а не от 18 часа.
Като изключим дражнещото стържене, колелото се държи добре.
Доволен съм от себе си и от деня.
Проверих си тотото и съм спечелил една тройка.
Вечерта за награда си тренирах обущарство – зашиване на сандала. Успях да счупя една игла докато го свърша това, но яко я заших.