Усмивките на вселената 15.09.2009г.

Днеска станах рано и се заех с полюлея (или полилея, басси как се пише тази дума). След като не успях да направя нищо отдолу, в крайна сметка го свалих и го разглобих.
След доста мъки успях да изкарам фасунгата. Беше много нагоряла.
Зачудих се какво да правя, но зарязах, че трябваше да ходя на работа.
Зачудих се дали вместо това да не отида на училище. Така де – доста по-весело е.
Карай – явно ще се работи.
Днеска километража на колелото вече беше наред – максимална скорост по пътя до работа – 37,5 км/ч. Разстояние през града 12,5 км. Иначе в работата оправих едно бъгче и се занимавах с tcpdump-а почти го подкарах. Чакам само да видя как точно ще е GUI-то.
Вечерта пихме една бира с колегите, че Ачо имал рожден ден.
Прибрах се бързичко вкъщи и отново захванах полюлея.
До вечерта успях да го оправя.
Всичко изглежда наред.
Утре ще го сложа да виси, че днеска стана тъмно.
Този полюлей е много странен. Или по-скоро ключа му. Имам усещането, че ключа прекъсва нулата, а не фазата. А това не ме кефи.
Хапнах значи едни препечени филийки с масло сиренеце и домат и след малко ще си лягам, че утре съм на клуб.