Учениците и Ученето

Тези дни по два различни повода,четох две различни четива свързани с учениците и ученето.

Първото четиво беше “Автобиография”на Бранислав Нушич.
Второто беше статия в новинарски сайт,посветена на изследване как учениците променят поведението,ако им се плаща за конкретни неща в училище.

Разликата между двете четива –едното писано преди повече от половин век,а другото преди няколко дни.

Приликата –и в двата случая се разглеждат проблемите на образователната система. И както се оказва проблевмите в двата случая са сходни.

И единия и другия автор тръгва от факта,че учениците имат слаб успех в училище.
И единия и другия автор стигат до извода,че причината е слабата усвояемост на преподавания материал.
Докато Нушич показва смешната страна на обучението по всеки предмет и не дава конкретни препоръки,то съвременния автор предлага решение –да плащаме на децата по някаква схема,да намерим начин да ги мотивираме,така че да учат повече.
Това,което се изпуска обаче,е фактът че децата не учат защото не им е интересно. А не им е интересно поради различни причини.
Ето някои от тях:

  • Преподадения материал е написан на прекалено високо и неразбираемо ниво за учениците. Дори да се опита да го разбере,ученикът няма шанс при положение,че не са му обяснени основите на дадена наука.
  • Преподавателите не съумяват да спечелят вниманието и уважението на учениците. Преподавателят трябва да знае повече от това което пише в учебника,да е в състояние да отговаря на множество въпроси по предмета си. Преподавателят трябва да поощрява учениците си да мислят и да задават въпроси,както и да подлагат на съмнение думите му или написаното в учебника. Имал съм такива преподаватели и съм ги уважавал много повече от тези,които са искали от мен да си знам урока наизуст.
  • Има очевидни грешки и безмислици в учебниците. Не е допустимо да има правописни грешки в учебниците по литература. Както не е допустимо да има неточни карти в учебниците по география,грешни дати или събития в учебниците по история или грешни задачи в учебниците по математика. Нормално е преподавателят да сгреши по време на урока,но в учебника не може да има грешки.
  • Учат се неща несвързани по никакъв начин с практиката. Не може да няма теория,но не може да се наизустяват безмислици. Училището е за да се научим как да учим,а не за да научим всички находища на мед в българия наизуст. Ето една примерна задача по икономическа география. “Ако вие искате да построите завод за полупроводници в България,къде бихте го построили с оглед на местоположение,суровини,работна ръка,и продажби на готовата продукция. Обосновете подробно отговора си.”Подобна задача би накарала детето да се замисли –какво е необходимо като суровини на този завод,как ще ги доставя,къде ще ги продава,откъде ще намери работници. Някои биха го сложили на пристанище,заради удобния внос,други в голям град заради компетентна работна ръка,трети близо до енергиен източник и така нататък. Но при всички положения биха се замислили и заинтересували,кое къде се намира в България и каква е връзката между отделните индустрии. Много повече ще се замислят отколкото ако им се каже научете наизуст всички полезни изкопаеми в страната.
  • Знаещите и учените не се ценят от обществото. Децата изкарващи добри оценки в училище се обявяват за зубрачи. Хората завършили гимназия или специализиран техникум,често работят по-ниско платена работа от хората без образование. Същото важи и за хората завършили университет. За да си уважаван в обществото,трябва да печелиш много пари. А за да печелиш много пари,не е необходимо да си вишист или учен. Един таксиджия взема много повече от един професор. Една стюардеса повече от един учител. Един водопроводчик,плочкаджия или зидар –повече от един инжинер. При тази ситуация в обществото,как ще се мотивират децата да учат?

Само ако тези недостатъци в образователната система се изгладят ще има смисъл децата допълнително да се мотивират за по-добри резултати с пари или по друг начин. А много е вероятно тогава дори да няма нужда от такъв тип мотивация.
Но по-важно е децата да са грамотни и знаещи,и умеещи да мислят и да се развиват,отколкото дали ще получат някой лев отгоре.

2 comments to Учениците и Ученето

  • С всяка изминала учебна година тези две думи стават все по далечни и взаимно несвързани за жалост.Вече гоняма онова уважение към учителите и респект.Не знам какво е нужно да се направи,за да се върнат децата в класните стаи,но не само за да присъстват,но и да учат и да им бъде и нтересно.Благодаря ви за тази статия,дано има и тема с продължение.Виждаме че тези ученици,които са завършили отлични училища и университети дори не могат а си намерят хубава работа в нашата страна,затова и всички напускат.

  • Здравейте,

    Чета тази публикация,и осъзнавам,че дори и след толкова време тя е все по актуална. Дори напоследък по телевизията се дискутира често как учебниците в училищата са написани по такъв начин,че да бъдат разбрани само от преподавателите.
    Колкото до материала,който се преподава там просто няма нужда от коментар. Части от него са морално остарели и не са полезни по никакъв начин на хора,които в близко бъдеще ще се опитват да бъдат конкурентни и да се реализират на пазара на труда,а и в живота.
    Притеснителен е факта,че умните и трудещи се деца често се смятат за зубъри и биват заклеймявани от своите съученици,като “непопулярни”
    Тъжен факт наистина е,че дори и без кой знае какво образование човек може да прогресира в България опирайки се само на връзки и познати.
    Трябва да се направи нещо ,така че децата да разберат от ранна възраст колко е важно за тях доброто образование,специалните предмети,познаването на чужди езици и проявата на инициатива и силна мотивираност.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>