Тези дни по два различни повода, четох две различни четива свързани с учениците и ученето.
Първото четиво беше “Автобиография” на Бранислав Нушич.
Второто беше статия в новинарски сайт, посветена на изследване как учениците променят поведението, ако им се плаща за конкретни неща в училище.
Разликата между двете четива – едното писано преди повече от половин век, а другото преди няколко дни.
Приликата – и в двата случая се разглеждат проблемите на образователната система. И както се оказва проблевмите в двата случая са сходни.
И единия и другия автор тръгва от факта, че учениците имат слаб успех в училище.
И единия и другия автор стигат до извода, че причината е слабата усвояемост на преподавания материал.
Докато Нушич показва смешната страна на обучението по всеки предмет и не дава конкретни препоръки, то съвременния автор предлага решение – да плащаме на децата по някаква схема, да намерим начин да ги мотивираме, така че да учат повече.
Това, което се изпуска обаче, е фактът че децата не учат защото не им е интересно. А не им е интересно поради различни причини.
Ето някои от тях :
- Преподадения материал е написан на прекалено високо и неразбираемо ниво за учениците. Дори да се опита да го разбере, ученикът няма шанс при положение, че не са му обяснени основите на дадена наука.
- Преподавателите не съумяват да спечелят вниманието и уважението на учениците. Преподавателят трябва да знае повече от това което пише в учебника, да е в състояние да отговаря на множество въпроси по предмета си. Преподавателят трябва да поощрява учениците си да мислят и да задават въпроси, както и да подлагат на съмнение думите му или написаното в учебника. Имал съм такива преподаватели и съм ги уважавал много повече от тези, които са искали от мен да си знам урока наизуст.
- Има очевидни грешки и безмислици в учебниците. Не е допустимо да има правописни грешки в учебниците по литература. Както не е допустимо да има неточни карти в учебниците по география, грешни дати или събития в учебниците по история или грешни задачи в учебниците по математика. Нормално е преподавателят да сгреши по време на урока, но в учебника не може да има грешки.
- Учат се неща несвързани по никакъв начин с практиката. Не може да няма теория, но не може да се наизустяват безмислици. Училището е за да се научим как да учим, а не за да научим всички находища на мед в българия наизуст. Ето една примерна задача по икономическа география. “Ако вие искате да построите завод за полупроводници в България, къде бихте го построили с оглед на местоположение, суровини, работна ръка, и продажби на готовата продукция. Обосновете подробно отговора си.” Подобна задача би накарала детето да се замисли – какво е необходимо като суровини на този завод, как ще ги доставя, къде ще ги продава, откъде ще намери работници. Някои биха го сложили на пристанище, заради удобния внос, други в голям град заради компетентна работна ръка, трети близо до енергиен източник и така нататък. Но при всички положения биха се замислили и заинтересували, кое къде се намира в България и каква е връзката между отделните индустрии. Много повече ще се замислят отколкото ако им се каже научете наизуст всички полезни изкопаеми в страната.
- Знаещите и учените не се ценят от обществото. Децата изкарващи добри оценки в училище се обявяват за зубрачи. Хората завършили гимназия или специализиран техникум, често работят по-ниско платена работа от хората без образование. Същото важи и за хората завършили университет. За да си уважаван в обществото, трябва да печелиш много пари. А за да печелиш много пари, не е необходимо да си вишист или учен. Един таксиджия взема много повече от един професор. Една стюардеса повече от един учител. Един водопроводчик, плочкаджия или зидар – повече от един инжинер. При тази ситуация в обществото, как ще се мотивират децата да учат?
Само ако тези недостатъци в образователната система се изгладят ще има смисъл децата допълнително да се мотивират за по-добри резултати с пари или по друг начин. А много е вероятно тогава дори да няма нужда от такъв тип мотивация.
Но по-важно е децата да са грамотни и знаещи, и умеещи да мислят и да се развиват, отколкото дали ще получат някой лев отгоре.
Коментари