Расизъм, нацинализъм и други подобни

Днеска четох статия за ЮАР.
След това прочетох коментарите към нея.
Стана ми интересно и се замислих.

Причините за расизма са ми относително ясни. Човек е устроен така, че да защитава най близките генетично до себе си. Първо защитава семейството си, след това общността си, по нататък държавата си и разбира се расата си.

Така че аз приемам расизма, като напълно естествено явление.
Но има и нещо друго.

Във форумите често срещам твърдения от вида :
“Черните са мързеливи”
“Черните не могат да правят нищо правилно”
“Белите са ностели на цивилизацията, а черните я рушат”
…..

Тези твърдения до голяма степен са верни …… но от гледна точка на белия човек.
Нормално е човек, израстнал в плодородна местност, където няма нужда много да се трудиш, за да се нахраниш, да е по-мързелив от този, който трябва да изкарва храната си от много по неплодородна земя.
Нормално е този който се бори за оцеляванто си с природата и съседите си, да стане много по-хитър, изобретателен и съобразителен от този, който няма такива трудности.
И накрая – цивилизацията е игра на белите хора. Ние сме измислили играта, ние сме измислили правилата, логично е ние да я играем най-добре.

Всичко по-горе щеше да е съвсем наред, ако не бяхме решили, че не само ние, но целия свят трябва да играе играта на цивилизация. Само че не на всички им се играе тази игра и то по тези правила.

Индианците са отказали да играят тази игра и сме ги унищожили.
Чернокожите са приели да играят, но сме ги поробили.
Китайците и японците, са харесали играта, адаптирали са я малко и са започнали да я играят по-добре от нас.
Циганите пък са избрали да учавстват в играта със свои си фигури и по свой начин.

Големия губещ в тази игра е именно белия човек. И то обикновенния човек, а не водачите. Белия човек в стремежа си да създаде честна игра вади най-силните си фигури от дъската. Да така играта може да се играе и от останалите раси, но вече не е същата игра. И което е по-лошо, давайки шанс на останалите и давайки им все повече предимство, все по-често губим в тази игра. Но докато за белия тази игра е начин на живот, то за останалите е досадно и неприятно задължение. И в момента в който имат възможност, те я унищужават и се завръщат към техните си интереси.

Казано с обикновенни думи – белите казват “ние ще ви наемаме на работа с предимство, ще ви даваме шанс да се развивате, ще ви учим на всичко каквото знаем и можем, ще ви образоваме, ще ви създадем достойни за обитаване жилища и така нататък”, но всъщност получавайки всичко това, останалите казват “супер, давайте щом имате, ние ще използваме всичко което ни дадете, но пък да не сме луди да работим и да ви помагаме. А и нямаме особенно добри чувства към вас така или иначе”

И в този момент чувствата и на едните и на другите са наранени. На белите, защото те играят собствената си игра по трудния начин, а на останалите заради минали болки и обиди или пък заради това, че се чувстват пренебрегнати или недооценени именно от онези обиновенни хора, които играят играта по трудния начин.

Какъв е ефекта от това?
напрежението между различните раси се засилва. Управляващите се опитват да дадат повече привилегии и права на малцинствата и да криминализират проявите на расизъм или дискриминация от мнозинството. Това поражда чувство на безнаказаност у едните, и чувство на негодувание у другите. В резултат на което, напражението вместо да намалява с времето, нараства.

Решение?
Истинска, а не наложена равнопоставеност и в двете посоки.
Тези които искат да играят играта на цивилизация, да я играят наравно с другите. Без да ползват предимства и привилегии.
Тези които не искат са свободни да отидат там където се играе друга игра.
Лично аз подкрепям това, което се случи с българските изселници към турция миналия век. Но трябва да се действа малко по-твърдо. Да, свободен си да си опиташ късмета в новата родина, но след като не искаш старата губиш всякакви права свързани с нея. Нека оставим Африка на африканците и Азия на азитците. Ако ни позволят, да живеем сред тях, но да живеем по техните правила, а не да ги насилваме да приемат нашите. В същото време, нека не позволяваме тези от тях, които съжителстват с нас, да се опитват да ни налагат техния начин на живот. Добре са дошли ( поне що се отнася до мене), но нека живеят по правилата по които живея аз. И ако не им харесват тези правила да си ходят.