Случка с коза

Тези дни се сетих за въпросната случка от детството ми и реших да я споделя с уважаемата публика.

Една лятна ваканция бях командирован в Първомай при баба и дядо.
За тези от вас които не знаят, Първомай е малък град от селски тип, където няма абсолютно нищо интересно за правене.
По това време нямах даже компютър там, а за интернет изобщо беше рано да се говори.
Та седях си аз спокойно вкъщи и си четях книжки и гледах телевизия.
В общи линии се забавлявах както намеря.

Уви, баба и дядо току решаваха да ми намерят някое непривично за мен занимание, което поради пълната си неприложимост върху моята скромна личност, в момента буди само недоумение и смях.

Та една вечер баба ми даде поръчка да отида да прибера козата от паша.
Това нещо ние с нея го бяхме правили доста пъти, та реших че не е проблем. Козите се прибираха от паша надвечер и от една полянка до жп линията, хората отиваха да си ги приберат. Това е на около триста метра от вкъщи.
Та отидох аз до мястото, познах си козата, хванах я и я вързах с каишката.
До тук добре.
Да де, ама пустата коза не ще да ме следва. Брех ми сега?!
Аз я дърпам с всички сили, а тя се души, кашля, ама не ще да мръдне.
Аз я дърпам, а тя се запънала като магаре на лед и не помръдва.
И така въпросните триста метра едвам я довлачих вкъщи.
Прибрах я криво ляво и за пореден път се убедих, че това фермерството не е за мен работа.
После баба ми обасни, че си имало начин да се прилъже козата да те следва, без при това да се опитвам да я обеся, ама кой да ти знае…

Та така безславно завършиха моити опити с козовъдството…