Усмивките на вселената – 29.08.2010г.

Днеска се прибрах в София.
Ура.
Рестартирах рутера, че беше забил и всичко с интернета се оправи.
Оправях колелото.
Голям зор беше.
Първо не знаех откъде да го започна – да го разглобявам ли или да го сглобявам.
Тръгнах значи да оглеждам чарколяците.
Абе този багажник май няма да го бъде както го мислехме с баща ми. Не може да си закрепи по начина както е на другото колело.
Зарязах багажника и тръгнах да оглеждам калника. там положението изглежда по-добре.
Сложих гумата на каплата – това поне беше ясно, че трябва да се направи.
Тръгнах да вадя корбела със специалното приспособление. Не става – специолното приспособление разби резбата на корбела, но не пощя да го извади и на милиметър.
Тогава се сетих за старата поговорка – “Ако не става използвай по-голям чук”. И като започна едно млатене – не ти е работата. Хеле извадих го. Ама от мене потта се лееше като река.
Новия корбел няма проблем със слагането – оказа се че като са завиват болтчетата, те сами го набиват навътре.
Хванах големия чук и смазах едно звено от старата верига.
Смених веригата относително лесно.
Оправих калника – всичко точно и си викам “Ей. Почти съм готов”.
Да ама не.
Останаха само педалите да се сложат. И тука яко запецнах.
Нема братче.
Педалите не щат да се измъкнат от стария корбел и туйто.
Какво ли не ги правих. Казаха не и толкова.
Накрая ги зарязах и отидох на гости на Дениамбър.
Хапнахме малко, дуелирахме се с мечовете за ЛАРП дето и ги беше направил новото и гадже.
Изобщо приятно си изкарах.
Доволен съм от деня.