Из живота на един учен 2

–Шефе,събуди се. Шефеее. Ставай де.
–Спокойно,Миме. Буден съм. Каква е тази паника?
–Ами,шефе,то,значи,ми той дивайдера нещо се разсвятка,онази джаджа се разтрака и не разбрах добре какво стана. А между временно удари светкавица и ви разтопи металната шапка. Изглеждате ужасно!
–Спокойно,Миме,сега ще видим какво става. Като го гледам дивайдера не работи в момента,така че по-зле не може да стане. Ще се пооправя и ще огледам какви са пораженията,а ти най-добре се връщай на бюрото си.
Бай Иван разгледа дивайдера и установи,че сякаш няма някакви съществени повреди. Факт беше обаче,че не работеше. Което от години не се беше случвало…
–Шефеее,компютърът не ще да се включи.
–Спокойно,Миме,едно по едно. Ще се включи като му дойде времето.
И свиркайки си весело “For whom the bell tolls”,бай Иван отиде да се погледне в огледалото. Да,той си имаше огледало в лабораторията! Но какво огледало беше това! Да го наречем криво,би било същото,като да кажем че слона е малко големичък. По това огледало нямаше повърхност с равна форма по-голяма от монета от десет стотинки. Бай Иван го беше взел с отстъпка от сливенския битак и много си го харесваше. Някак си огледалото успяваше да придаде доста свестен вид на бай Иван. В смисъл,че човека в огледалото беше облечен с идеално равна бяла манта,носеше свежи на вид очила дори изглеждаше относително сресан. Не беше ясно дали бай Иван беше огледалогеничен или огледалото беше байиваногенично,но определено си пасваха. Не беше същия случай с Мимето,която всеки път като се погледнеше в него пищеше.
Та резултатът от огледа беше,че поражения няма,само краищата на косата му бяха добили сребрист оттенък,заради стопената метална шапка.
–Шефе,някакви динозаври искат да влезнат. Да ги пусна ли?
–Какви динозаври сънуваш бе Миме? В наше село не се въдят такива. Даже Пенчо Лудия Фермер,си прави експериментите върху прасета!
–Не знам,шефе,но явно искат да говорят с теб или да влезнат с вратата.
–Добре,сегичка идвам. Тази моята помощничка от къде я намери тази фанта…!!!!
–Здравейте,господин Бай Иван. Аз съм Кротц,а това е моя приятел и колега Мартц.
–Ъъъъ!?! Ама вие наистина сте динозаври! И при това говорите! Български!?
–Ние сме гронти,което на нашия език означава “истински хора”. Това което ни интересува е вие какво сте.
–А това което мен ме интересува е какво вие правите около моята лаборатория! И как така наколо се размотават говорещи динозаври,а аз не знам за това?
–Като за начало вече знаете. Освен това пещерата ви се появи на една от нивите ни,така че всъщност въпросът ни е какво правите ви тук.
–Еееедна от нивите ви?!
Бай иван припряно се запъти към вратата и се огледа навън. Пейзажът определено беше странен и нямаше нищо общо с това което беше видял на идване преди пет-шест часа. Селото липсваше. Някои от хълмовете наоколо липсваха. Алеята започваща от входната врата свършваше на няколко метра като отрязана. Същото можеше да се каже и за двата реда домати в двора. Петметровата тиква мутант,която отглеждаше за хелоуин,беше идеално срязана точно през средата. Жиците на тока и интернета висяха безпомощво на стълбав двор а. До тук с идеите на Мими за интернет. Небето изглеждаше някакво червеникакво.
–Шефе,къде сме?
–Представа си нямам,Миме,ама изглежда да е далечко от нашето село.
(бел.авт.:Героите си нямат представа къде са,защото още не съм решил дали са се върнали назад във времето или са попаднали в паралелна вселена или и двете и дали това изобщо има някакво значение за развитието на историята. Когато реша тази подробност,читателите ще бъдат своевременно уведомени. Извинявам се за временното неудобство)
–Мисля,че е повече от ясно,че се намирате в Гронтия и по-точно в моята нива –натърти Кротц.
–Е това вече дава някаква яснота в ситуацията. Чу ли,Миме,вече знаем,че сме в Гронтия в нивата на този истински човек,или динозавър,Кротц. Остава само да разберем как да се приберем вкъщи и сме готови.
–Е след като знаем къде сме,шефе,това поне е добре –каза Мимето,докато си пилеше ноктите,със шмригела.
–Добре господа,благодаря ви за посещението,значи се разбрахме с вас. Супер! Радвам се да имам такива съседи.
–Разбрали сме се ?! По точно?

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>