Приключение в Южния Парк

Тези които познават малката Дени знаят, а тези които не я познават скоро ще разберат, че всеки миг прекаран с нея си е едно приключение. Тя приема тези неща спокойно, но понякога е в състояние доста да стресира хората около себе си.

Та ето какво се случи днес :

Разбрахме се да се видим за час два и да се разходим в южния парк, но се забавихме да похапнем в една пицария и се разбрахме само да я изпратя до Хладилника. Та по пътя звъннах на Данчо и Кремена да се видя с тях евентуално. Оказа се, че те са в някакво кръчме в парка и се разбрахме да минем за малко покрай тях. Постояхме няколко минути с тях и тръгнахме към Хладилника.

Всичко вървеше много добре до момента в който Дени каза :
– Хайде да минем от тук.
И тръгнахме по една странична пътека, която свърши в някакво мочурливо блато. Може би съм си правил някакви илюзии, че виждайки това, тя ще се откаже и ще се върне назад по другата пътека. Нищо такова не се случи. Каза “Аз ще преджапам от тук и туйто” и тръгна. Аз послушно тръгнах след нея. След блатистата, част пътеката се издигаше под ъгъл 45 градуса нагоре и това би било Ок, ако пътеката не се състоеше от хлъзгава кал. След като стигнахме върха на изкачването, пред нас като на длан се ширна половината Южен Парк. Видя се също и незначителния на този фон факт, че пътеката продължава също толкова стръмно надолу и след това, още по стръмно нагоре. Тъй като изборът беше дали да преджапаме пак блатото или да пробвъме пътеката, решихме да се пробваме с пътеката. Следващото изкачване ни отведе до асвалтов път, който свършваше с ограда. След края на пътя покрай оградата минваваше друга кална пътека. Тя беше съвсем тясна на принципа – от едната страна ограда, от другата пропаст. Самата пътека на места беше доста стръмна. След няколко минути почна малко да се разширява и срещнахме хора, които се канеха да я подхванат от другия край. Имайки предвид това което току-що бяхме преживяли, ги посъветвахме да си изберат друг път.
От този момент нататък, нещата тръгнаха спокойно и ние пристигнахме до Хладилника тъкмо навреме.

Ами това беше. Дени ми обеща, че следващия път ще ме преведе по различен маршрут. Не съм сигурен, че това ме успокоява 🙂