Ползите и недостатъците на европейския съюз и свободния пазар

(размисли на един потребител)

Замислих се днеска каква е ползата от Европейския Съюз (ЕС) и Еврозоната (ЕЗ).
И ето до какви изводи стигнах.
Основната идея на ЕС е свободното движение на хора и стоки. Кого обаче облагодетелства това свободно движение?
Свободното движение на хора облагодетелства от една страна работодателите в по-богатите страни,които получават достъп до евтин трудов ресурс благодарение на имигрантите от по-бедните страни. Това обаче води до намаляване на качеството на работната ръка в по-бедните страни. Което пък прави продукцията по-некачествена и по-неконкурентна.
Свободното движение на хора също така спомага и за развитието на туризма в по-развитите туристически дестинации. Това е в полза на всички участници –всеки получава достъп до туристически дестинации по своя вкус и джоб.
Свободното движение на стоки позволява да се изграждат производствени мощности,там където има относително евтина работна ръка,като оскъпяването идва само от допълнителния транспорт на суровините и готовата продукция.
Свободното движение на стоки обаче и задушава местното производство –големите производители с лекота навлизат на нововъзникналите пазари,докато малките трудно могат да се наложат дори на местна почва. Това принуждава малките производители да плащат малко на работниците,за да подържат ниски цени на крайния продукт,което пък от друга води до намалена покупателна способност на населението като цяло.
От друга страна свободния пазар и общата валута позволяват да навлизат и по-големи банки. С големия си паричен ресурс даден от банките майки,те изравняват покупателната способност на населението,като за сметка на това го обременяват с кредити. Това позволява на чуждестранните производители да продават стоките си дори и в икономически по-изостаналите страни.
Всичко това би било добре докато населението има възможност да си погасява кредитите. И то добро единствено за банките и производителите,а не и за потребителите,които са принудени да плащат все повече и повече на банките и на производителите.

Това е обаче само първия етап. При него очевидно по-бедните страни са губещи за сметка на по-богатите.

Втория етап се случва,когато фирмите и гражданите вече не са в състояние да си плащат дълговете. Забележете че до този момент банките са давали ресурс за закупуване на стоки,които в крайна сметка са били отново производство на производители от по-богатите страни,тоест печелили са и банките и производителите. В момента в който има опасност да спрат да се погасяват дълговете,това би ударило в джоба и банките и производителите. Но първо банките,тъй като те биха загубили както главницата,така и лихвите по вече отпуснатите кредити.
Така че се вземат пари от данъкоплатците на по-заможните страни,и се дават на “закъсалите”. Това им позволява да си плащат заемите,което спасява банките,а помага и частично на производителите да задържат пазара.
В този момент обаче цялата икономика на закъсалата страна е на системи и изкуствено дишане –трябва да се вливат все повече пари за да могат да се връщат заемите,което пък увеличава все повече заемите,което пък изисква все повече пари. Естествено тези пари идват от данъкоплатците в по-заможните страни.

В края на краищата след време парите в икономиката на останалите страни ще намалеят,което ще предизвика тяхното обедняване (за да се вземе един милиярд и да се даде някъде,той трябва да се получи от данъци. В нормалния случай тези данъци ще се върнат в икономиката като заплати или заплащане за обществени услуги в съответната страна. В случай че отидат за “спасяване”обаче,те ще отидат извън страната,откъдето евентуално ще се върнат под формата на изплащане на дългове по кредити в съответните банки). В крайна сметка това може да предизвика верижна реакция,като накрая останат най-стабилните финансово икономики.

Тъй като парите в крайна сметка ще бъдат в банките,това ще принуди правителствата да вземат заеми от банките,за да покриват нуждите си или да печатат пари. Второто обаче,както и една сериозна инфлация,би обезценило парите (които в голямата си част са собственост на въпросните банки),така че те не биха го допуснали.

В крайна сметка ще се стигне до момент в който средствата за производство,домовете и всичката движима и недвижима собственост,за която се струва да се говори ще бъдат собственост на ограничен кръг хора.

Но за какво би им трябвало всичко това,идея си нямам.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>