За Търпението

… и работата с екип.
Аз не знам и не умея доста неща – особенно по отношение но спорта.
Така, че ми се налага да ги уча, когато искам да се занимавам с нещо.
И съответно когато правя нещо такова, директно заявявам, че съм новак в тази област и, че искам да ме научат как се прави това или онова.
И ми прави съответно впечатление кой, как се отнася в такива случаи с мене.
В конкретния случай става дума за билярда, но същото беше и когато се учих на джаги.
Синиша, Вальо и Жоро например са много добри като учители – когато играя с тях, съучяват да ми покажат кое как се прави, без да ме карат да се чувствам виновен, че не съм се родил научен. И са достатъчно търпеливи към мен за да не се ядосват когато допускам грешки.
Има една група, които играят с мен, но явно имат малко по-големи очаквания (които аз като новак в областта няма как да оправдая) и съответно се ядосват, когато допускам грешки, а и аз по-често допускам грешки, когато играя с тях.
И в последната група влизат хора, които явно не са в състояние да приемат, човек който няма техните умения. Когато играя с такива хора, те очакват да загубим, защото аз играя с тях (което е нормално), но вместо да ме подкрепят в усилията ми да се науча, се подиграват на всяка моя грешка или опит да направя нещо. Този род хора ме амбицират да дам максимума от себе си, за да си затвярят поне устата, но от тях не мога да науча нищо.

И тука отново се сещам за едноминутния мениджър.
Първата стъпка е целеполагането – обясняваш на човека какво искаш от него, и как го искаш.
Втората стъпка е похвалата – когато видиш, че човек почва да прави нещо правилно, да го похвалиш и да го поощриш да го прави правилно. Дори ако не е съвсем правилно самите усилия да го направи си заслужават да бъдат похвалени.
Чак третата стъпка е порицанието – и то се прилага само спрямо хора, които са доказали, че могат даденото нещо, но не го правят. Ако се караш на човек, който не умее да прави нещо, той може само да вдигне рамене и да каже – ми сори, толкоз мога. И ще е по-прав от теб.
Ако човек не може да прави нещо или бърка някъде е по добре да му покажеш къде бърка и той ще си коригира действията, а не да му крещиш или да му се подиграваш, че е некомпетентен.

ТОва е от мен по въпроса.