Сватба в Пловдив

…. или как когато Мохамед не иска да дойде при планината, планината идва при него.

Както някои от вас знаят, а други не, ми се наложи да посетя в началото на седмицата едно небезизвестно със стачните си действия лечебно заведение. Въпреки уверенията на някои доктори, че ще ми клъцнат задника и след това, ще си ходя вкъщи, всъщност ме задържаха два дни и половина.

Та във вторник се обажда Стоян да пита дали ще ме изписват. След като му обясних, че няма изгледи да е днеска, той се паникьоса, че излизал в отпуска, а трябвало да обсъдим дизайна на един проект. След кратко обсъждане му предложих да ми дойдат на свиждане с листчета и химикалчета.
Към четири часа благополучно пристигнаха (Стоян, Тони и Стефан) и в продължение на един час обсъждахме на една пейка дизайн на проект.
На следващия ден говорих с Тони и тя ми разказа нейните перипетии по този случай.

Стоян и пратил съобщение от вида “Хайде да ходим на свиждане на Тошко в Пирогов, че трябва да обсъждаме нещо важно по проекта”
На което тя отговорила “Ама Тошко в пловдив ли ще се жени?” (хайде да ходим на сватба на Тошко в Пловдив….)
Стоян: “?!!!?”
След повторно прочитане тя установила, че става дума за свиждане, а не за сватба (не били компютри, а компоти), но все още се чудила защо в Пловдив. Заразпитвала там колегите от нейната стая и стигнали до няколко вероятни извода защо бих предпочел Пловдив пред София.
Приготвила си тя раничката с водата и листчето и тръгнала самоотвержено със Стоян и Стефан към Пловдив. Обаче те не завили към паркинга да се качат на някоя кола. И спокойно си се развявали по малките улички без да бързат. Чак след няколко минути тя се усетила, че явно е ставало дума за Пирогов, а не за Пловдив (и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали).
Та затова беше една ухилена през цялото вбеме докато обсъждахме нещата.

Колкото за престоя ми там мога да кажа и хубави и лоши неща.
Докторите са готини и някакви свежари такива.
Атмосферата и духът на хората са на ниво, въпреки че някои от тях бяха по-тежко болни.

Искам много специално да благодаря на всички които ме посетиха и се грежеха за мен през тези два дни. Особенно специални благодарности на Боряна, Лили и Дени. Особенно без Боряна щях да умра от глад там.

Пижамите са под всяка критика, но чаршафите са малко по-добре.

Рецептите за храната са взети от филма “Матрицата”.