Усмивките на вселената 26.06.2007г.

Днеска разбрах колко важно е човек да желае нещо много.
Исках да се видя с братовчедите Кремена и Данчо.
Обаче като се върнах от работа на обяд и си рекох
“Абе не ми се разкарва три часа до тях сега. Я аз да дремна пък после ще мисля”
Речено сторено.
Помотах се малко дремнах и рекох да им се обадя.
Оказа се, че са наблизо в южния парк.
Та хем се видяхме, хем аз не се разкарвах чак до Хаджи Димитър.
Та така.
Иначе поработих малко правих си палачинки за обяд…
Добър ден беше.