Усмивките на вселената 24.09.2007г.

Един ден на път отново.
Постоях малко в работата.
Минах да видя дали е готов на Дени телефона.
Оказа се че не е.
След това с автобусчето към летището.
В самолетченцето (едно такова мъничко Боингче 🙂 .
Снимах облаците и градовете от 10 километра височина.
Слезнах на летището и тръгнах към автобуса.
Голям майтап беше като си купувах билет :
Викам на продавача : Do you speak English?
Той : No, Deutsch.
И аз с много паузи : Ich mochte ein … sieben tag … karte
Той : …. ?
Аз : ABC
Той ми показа цената на апарата и аз кимнах дожолно и му подадох пари и той ми върна някакви пари и ми даде картата и ми обяасни че трябва да да я подпечатам първия път като се возя. Разбрах го криво ляво и тръгнах за автобуса.
GPS-ът ми се спражи доста добре по пътя и бях раничко в хотела.
Видях се с Борян и ходихме да ядем дюнер – нещо съвсем различно от българските дюнери, но също толкова вкусно.
Направих малко снимки.
Хотелът е доста странен – малко ретро стил. Мебелите са всички от чам. Покрай прозореца има бръшлян и цялата стена е в него. красиво е.
Ами тожа е жсъщност легнах си спокойно и се наспах.