България – за и против

Далече съм от мисълта, че живея в перфектната страна.
Дори напротив.
Но също така, не смятам че живея зле.
Разбирам се с повечето от околните индивиди (може би защото и те са леко чалнати като мене)
Печеля достатъчно количество пари.
Не ми се е случвало някой да ме нападне на улицата (а ходя предимно пеша)

Гордея се, че съм българин, по простата причина, че се гордея че съм това което съм.

И не мога да проумея хората които обобщават
“Българите сме такива и такива.”
Дори без да вадят себе си от списъка.

Естествено, че има и неприятни страни на живота в България – природата се руши, индустрията особенно тежката също замира, навсякъде се строи.

Щях да кажа, че хората са бедни, но дали наистина е така?
Не ми се е случило да влезна в заведение и да е празно или да не се намират хора от всички възрасти. Предполагам, че в София се живее по-добре, но дали само в София е така?

Политиците ни са корумпирани – виж срещу това нищо не мога да кажа. Но и не мога да си представя как това може да се промени. Всеки път когато се замисля по този въпрос се сещам за “приказката за стълбата”. Ако системата поражда корупция, човекът не може да и устои. Или ако устои няма да е за дълго.

И все пак – предпочитам да съм тук дори и само защото с присъствието си доказвам, че има начин дори тук да се живее добре.