Ползите и недостатъците на европейския съюз и свободния пазар

(размисли на един потребител)

Замислих се днеска каква е ползата от Европейския Съюз (ЕС) и Еврозоната (ЕЗ).
И ето до какви изводи стигнах.
Основната идея на ЕС е свободното движение на хора и стоки. Кого обаче облагодетелства това свободно движение?
Свободното движение на хора облагодетелства от една страна работодателите в по-богатите страни,които получават достъп до евтин трудов ресурс благодарение на имигрантите от по-бедните страни. Това обаче води до намаляване на качеството на работната ръка в по-бедните страни. Което пък прави продукцията по-некачествена и по-неконкурентна.
Свободното движение на хора също така спомага и за развитието на туризма в по-развитите туристически дестинации. Това е в полза на всички участници –всеки получава достъп до туристически дестинации по своя вкус и джоб.
Свободното движение на стоки позволява да се изграждат производствени мощности,там където има относително евтина работна ръка,като оскъпяването идва само от допълнителния транспорт на суровините и готовата продукция.
Свободното движение на стоки обаче и задушава местното производство –големите производители с лекота навлизат на нововъзникналите пазари,докато малките трудно могат да се наложат дори на местна почва. Това принуждава малките производители да плащат малко на работниците,за да подържат ниски цени на крайния продукт,което пък от друга води до намалена покупателна способност на населението като цяло.
От друга страна свободния пазар и общата валута позволяват да навлизат и по-големи банки. С големия си паричен ресурс даден от банките майки,те изравняват покупателната способност на населението,като за сметка на това го обременяват с кредити. Това позволява на чуждестранните производители да продават стоките си дори и в икономически по-изостаналите страни.
Всичко това би било добре докато населението има възможност да си погасява кредитите. И то добро единствено за банките и производителите,а не и за потребителите,които са принудени да плащат все повече и повече на банките и на производителите.

Това е обаче само първия етап. При него очевидно по-бедните страни са губещи за сметка на по-богатите.

Втория етап се случва,когато фирмите и гражданите вече не са в състояние да си плащат дълговете. Забележете че до този момент банките са давали ресурс за закупуване на стоки,които в крайна сметка са били отново производство на производители от по-богатите страни,тоест печелили са и банките и производителите. В момента в който има опасност да спрат да се погасяват дълговете,това би ударило в джоба и банките и производителите. Но първо банките,тъй като те биха загубили както главницата,така и лихвите по вече отпуснатите кредити.
Така че се вземат пари от данъкоплатците на по-заможните страни,и се дават на “закъсалите”. Това им позволява да си плащат заемите,което спасява банките,а помага и частично на производителите да задържат пазара.
В този момент обаче цялата икономика на закъсалата страна е на системи и изкуствено дишане –трябва да се вливат все повече пари за да могат да се връщат заемите,което пък увеличава все повече заемите,което пък изисква все повече пари. Естествено тези пари идват от данъкоплатците в по-заможните страни.

В края на краищата след време парите в икономиката на останалите страни ще намалеят,което ще предизвика тяхното обедняване (за да се вземе един милиярд и да се даде някъде,той трябва да се получи от данъци. В нормалния случай тези данъци ще се върнат в икономиката като заплати или заплащане за обществени услуги в съответната страна. В случай че отидат за “спасяване”обаче,те ще отидат извън страната,откъдето евентуално ще се върнат под формата на изплащане на дългове по кредити в съответните банки). В крайна сметка това може да предизвика верижна реакция,като накрая останат най-стабилните финансово икономики.

Тъй като парите в крайна сметка ще бъдат в банките,това ще принуди правителствата да вземат заеми от банките,за да покриват нуждите си или да печатат пари. Второто обаче,както и една сериозна инфлация,би обезценило парите (които в голямата си част са собственост на въпросните банки),така че те не биха го допуснали.

В крайна сметка ще се стигне до момент в който средствата за производство,домовете и всичката движима и недвижима собственост,за която се струва да се говори ще бъдат собственост на ограничен кръг хора.

Но за какво би им трябвало всичко това,идея си нямам.

Принтерски Неволи

или защо трябва да си модифицирам субуфера,за да си купя нов принтер

От известно време принтера ми издаде багажа. Не иска да печата,все по-трудно му намирам консумативи,скърца,трака и така нататъка. Абе общо взето плаче си за нов.
Това естествено не се случи изведнъж и не от няколко дни търся нов принтер.
Напротив!
От една две години поне обикалям сайтовете и магазините с рулетка в ръка и си търся нов принтер.
Защо с рулетка ли?
Ами чисто и просто,мястото където съм си сложил принтера е ограничено до 40 сантиметра. И до сега си събираше принтера идеално.
Проблемът е,че новите принтери са все с размери от 42 сантиметра на горе. Абе тия на каква спецификация разчитат!!! На мен чекмеджето ми да не е разтегателно!!!
След дълги и неуспешни опити да намеря малък принтер,реших че явно ще трябва да търся повече място.
Въпросното чекмедже съдържа освен принтера и субуфера на колонките. Очевидно въпросния субуфер трябва да се разкара някъде. Въпросното някъде е в долното чекмедже. Само дето долното чекмедже не е пригодено за въпросния субуфер. Отново проблем с мястото –оригиналното чекмедже има 2-3 сантиметра лява страница –колкото да не е без хич. И това позволява на кабеляците които излизат от субуфера да си стърчат и да си направят завоя като хората.
Долното чекмедже е с нормална страница и като се сложат кабеляците на субуфера,той категорично отказва да се събере. А без кабеляците няма смисъл.
Та мислих аз разни варианти и накрая намерих в едно магазинче за електроника,ъглови съединители за почти всички кабеляци. Вчера цяла нощ запоявах (ех да беше татко тука,за 20 минути щеше да ги запои,а аз се мъчих повече от два часа) и като резултат изработих четири удължителя –два за входящия сигнал,един за захранването и един за дистанционното. Въпросното дистанционно е с букса “MiniDin 6”и е единственото което стои грозно,защото няма ъглов вариант. и просто съм орязал нормалния вариант колкото може. Като резултат обаче се получи изключително удобно –кабелите за входящите сигнали са много лесно достъпни и не се налага да се мърда субуфера насам натам за да се включи или изключи нещо.
Така горното чекмедже се освободи и сега има място за по-широк принтер,което беше и целта.
Сега остава да си харесам и взема принтер.
HP отпадат като вариант –хубави са,но пък ако искам да им презареждам консумативите е много зор.
Досегашния ми беше Canon и съм доволен.
Гледам и някакви на Epson също звучат интересно….
ще видим тези дни какво ще харесам.
Ако някой може да препоръча нещо също да каже.

Бъг

Аз бъг съм грозен и ужасен
и проявявам се през час.
За фиксване не съм аз лесен
поне ден ще те мъча аз.

Когато тръгнеш да ме фиксваш
аз ще изчезна като дим.
И тъкмо щом ще ме отписваш,
ще се покажа невредим.

Дебъгера щом пуснеш знай,
не ще ме хване той дори.
Ако упорстваш ти докрай,
процесорът ще изгори

Борба (Вариация)

Борбата е безмилостно жестока,
борбата казват някои е епична
тоз фикснах,друг ще го смени и толкоз
какво тук значи някакво си ишу.

Resolve,а след resove-a Close
това е толкоз просто и логично
дори на оня свят си мисля аз,
ще има още бъгове за фиксване.

Вело събитие

В петък учавствах на едно много интересно събитие на “Критична маса”.
Това май не е точно група,а по скоро принцип на организация.
Събрахме се 30тина човека в борисовата градина и тругнахме по улиците.
Маршрута се определяше динамично от време на време.
Тръгнахме от борисовата към НДК,след това към южния парк,черни връх,пак НДК,стадион васил левски,театър “Иван Вазов”,жълтите павета,университета,и завършихме отново в борисовата градина.
Някои пиха биричка,но ние с Мира и Вальо се насочихме към пицата в нашия квартал и си хапнахме нормална храна.
Самото събитие протече много весело и непринудено.
Имаше един двама души които явно не си бяха на мястото,но те отпаднаха още в началото.
Имаше дори пешеходци които от време на време се интересуваха кои сме и за какво се борим.
Доста забавно беше.

За доброто в хората

Човек може,като гледа телевизията да си помисли,че човек за човека е вълк,че и по-лошо.
Но явно доброто в нас не е умряло,просто се е скрило малко по-надълбоко и чака удобен момент да се покаже.
Та за какво иде реч.
Реших да отида в неделя до “The Mall”.
За целта минах покрай окръжна болница по локалното,а след това се спуснах по подлеза.
Та в самия подлез има едн два легнали полицая.
Та докато минавах през долния,ме раздруса малко повече и жилото с което си отключвам колелото се откачи.
Спрях няколко метра по-надолу,чудейки се какво е паднало от мене и с идеята да се върна пеша да си го взема.
Докато мислех по въпроса,една кола спря и от нея слезе някакъв човек,взе го и ми го донесе.
Нали,нищо особенно,но все пак човека си причини неудобство,само за да ми донесе нещото за 3-4 метра,които можех и сам да си измина.
Беше ми много странно.

Сканиране

Днеска приключвам един проект по прехвърляне на всичките фотоленти на мене и на родителите ми в цифров вид.
Като цяло добре се получиха нещата.
Все пак от скенера на Дени има доста какво да се желае.
Предимно от софтуера според мене. Въпреки,че може би и хардуера не е от бързите.
Може би се случи десетина пъти,когато софтуера се усети къде точно е кадъра. Но не повече. А по мои сметки съм сканирал поне 2400 кадъра. Първоначално мислех,че е от ориентацията,но в момента сканирам една добре нарязана лента,по нормалния за скенера начин и пак не познава коъде са снимките.
Мислех си,че когато има няколко снимки едновременно да се сканират,ще предложи някаква оптимизация,че да стават по-бързо нещата. Да ама не. Не само,че не стават по-бързо,но дори напротив –стават по-бавно с около минута на поза. Е няма такъв софтуер ви казвам.
Иначе като качество на сканиране,нямам някакви особенни забележки.
А да –при процесор 1,7GHz,не разбирам как успява този софтуер да го товари на сто процента. Какво толкова прави! Има едни данни да запише от USB-то на диска. Но все пак успява. Уникално.
Хубавата новина е,че днеска го приключвам това и нямам намерение да се занимавам отново с подобни изпълнения.
Поне не в близко бъдеще.

Всяко нещо което има начало …

…има и край.
Вече три или четири години поддържам рубриката “Усмивките на вселената”,като един вид прозорец към моя живот,за близките и познатите ми и като споменник за мен –за да мога да си спомням хубавите мигове след време.
Компютрите не забравят …а може би е нужно.
Може би не е нужно да се помни всичко или дори по нещо от всеки ден.
От доста време разсъждавам по тези въпроси и стигнах до извода,че тази рубрика в този си вид спирам да я поддържам.
Предполагам,че когато ми се случи нещо много хубаво,което да си струва отбелязването,ще го пиша тук или в основната страница. Но ежедневното писане на “Усмивките”спира от днес.
Докато пиша тези редове си мисля,че ще ми липсва,но пък може би вместо да пиша по няколко реда доклади какво ми се е случило днес,ще видите нови по-интересни статии или разкази 🙂

Ще поживеем и ще видим какво ще стане.

Усмивките на вселената – 05.04.2011г.

Отиде си и този верблюд,както казват в една книга.
Пораснах с още една година днеска.
Очевидно по този въпрос могат да бъдат разгледани няколко различни гледни точки.
първата е,че станах чисто и просто на 32 години.
Това е обаче една конвенционална и скучна гледна точка,която никак не устройва моята програмистка натура.
Втората гледна точка е,че днеска навърших 100 000 години (в двоична бройна система). Звучи ужасно много,но пък е хубаво,кръгло число.
Естествено има и трета гледна точка според която станах на 20 години (в шестнадесетична бройна система). След година евентуално ще навърша пълнолетие по щатските закони 🙂
Вечерта се почерпихме малко с колегите,а след това с Ели ходихме на билярд и играхме малко джаги.
Беше забавно и приятно.
Беше един хубав рожден ден 🙂

Усмивките на вселената – 04.04.2011г.

Днеска четох играта на ендър малко.
Вечерта сканирах снимки и се чух с майка и татко.
Обадих се на колегите от просист да организирам традиционното програмистко сборище за петъка.
Хубав ден беше 🙂