Бъг

Аз бъг съм грозен и ужасен
и проявявам се през час.
За фиксване не съм аз лесен
поне ден ще те мъча аз.

Когато тръгнеш да ме фиксваш
аз ще изчезна като дим.
И тъкмо щом ще ме отписваш,
ще се покажа невредим.

Дебъгера щом пуснеш знай,
не ще ме хване той дори.
Ако упорстваш ти докрай,
процесорът ще изгори

Борба (Вариация)

Борбата е безмилостно жестока,
борбата казват някои е епична
тоз фикснах,друг ще го смени и толкоз
какво тук значи някакво си ишу.

Resolve,а след resove-a Close
това е толкоз просто и логично
дори на оня свят си мисля аз,
ще има още бъгове за фиксване.

Вело събитие

В петък учавствах на едно много интересно събитие на “Критична маса”.
Това май не е точно група,а по скоро принцип на организация.
Събрахме се 30тина човека в борисовата градина и тругнахме по улиците.
Маршрута се определяше динамично от време на време.
Тръгнахме от борисовата към НДК,след това към южния парк,черни връх,пак НДК,стадион васил левски,театър “Иван Вазов”,жълтите павета,университета,и завършихме отново в борисовата градина.
Някои пиха биричка,но ние с Мира и Вальо се насочихме към пицата в нашия квартал и си хапнахме нормална храна.
Самото събитие протече много весело и непринудено.
Имаше един двама души които явно не си бяха на мястото,но те отпаднаха още в началото.
Имаше дори пешеходци които от време на време се интересуваха кои сме и за какво се борим.
Доста забавно беше.

За доброто в хората

Човек може,като гледа телевизията да си помисли,че човек за човека е вълк,че и по-лошо.
Но явно доброто в нас не е умряло,просто се е скрило малко по-надълбоко и чака удобен момент да се покаже.
Та за какво иде реч.
Реших да отида в неделя до “The Mall”.
За целта минах покрай окръжна болница по локалното,а след това се спуснах по подлеза.
Та в самия подлез има едн два легнали полицая.
Та докато минавах през долния,ме раздруса малко повече и жилото с което си отключвам колелото се откачи.
Спрях няколко метра по-надолу,чудейки се какво е паднало от мене и с идеята да се върна пеша да си го взема.
Докато мислех по въпроса,една кола спря и от нея слезе някакъв човек,взе го и ми го донесе.
Нали,нищо особенно,но все пак човека си причини неудобство,само за да ми донесе нещото за 3-4 метра,които можех и сам да си измина.
Беше ми много странно.

Сканиране

Днеска приключвам един проект по прехвърляне на всичките фотоленти на мене и на родителите ми в цифров вид.
Като цяло добре се получиха нещата.
Все пак от скенера на Дени има доста какво да се желае.
Предимно от софтуера според мене. Въпреки,че може би и хардуера не е от бързите.
Може би се случи десетина пъти,когато софтуера се усети къде точно е кадъра. Но не повече. А по мои сметки съм сканирал поне 2400 кадъра. Първоначално мислех,че е от ориентацията,но в момента сканирам една добре нарязана лента,по нормалния за скенера начин и пак не познава коъде са снимките.
Мислех си,че когато има няколко снимки едновременно да се сканират,ще предложи някаква оптимизация,че да стават по-бързо нещата. Да ама не. Не само,че не стават по-бързо,но дори напротив –стават по-бавно с около минута на поза. Е няма такъв софтуер ви казвам.
Иначе като качество на сканиране,нямам някакви особенни забележки.
А да –при процесор 1,7GHz,не разбирам как успява този софтуер да го товари на сто процента. Какво толкова прави! Има едни данни да запише от USB-то на диска. Но все пак успява. Уникално.
Хубавата новина е,че днеска го приключвам това и нямам намерение да се занимавам отново с подобни изпълнения.
Поне не в близко бъдеще.

Всяко нещо което има начало …

…има и край.
Вече три или четири години поддържам рубриката “Усмивките на вселената”,като един вид прозорец към моя живот,за близките и познатите ми и като споменник за мен –за да мога да си спомням хубавите мигове след време.
Компютрите не забравят …а може би е нужно.
Може би не е нужно да се помни всичко или дори по нещо от всеки ден.
От доста време разсъждавам по тези въпроси и стигнах до извода,че тази рубрика в този си вид спирам да я поддържам.
Предполагам,че когато ми се случи нещо много хубаво,което да си струва отбелязването,ще го пиша тук или в основната страница. Но ежедневното писане на “Усмивките”спира от днес.
Докато пиша тези редове си мисля,че ще ми липсва,но пък може би вместо да пиша по няколко реда доклади какво ми се е случило днес,ще видите нови по-интересни статии или разкази 🙂

Ще поживеем и ще видим какво ще стане.

Усмивките на вселената – 05.04.2011г.

Отиде си и този верблюд,както казват в една книга.
Пораснах с още една година днеска.
Очевидно по този въпрос могат да бъдат разгледани няколко различни гледни точки.
първата е,че станах чисто и просто на 32 години.
Това е обаче една конвенционална и скучна гледна точка,която никак не устройва моята програмистка натура.
Втората гледна точка е,че днеска навърших 100 000 години (в двоична бройна система). Звучи ужасно много,но пък е хубаво,кръгло число.
Естествено има и трета гледна точка според която станах на 20 години (в шестнадесетична бройна система). След година евентуално ще навърша пълнолетие по щатските закони 🙂
Вечерта се почерпихме малко с колегите,а след това с Ели ходихме на билярд и играхме малко джаги.
Беше забавно и приятно.
Беше един хубав рожден ден 🙂

Усмивките на вселената – 04.04.2011г.

Днеска четох играта на ендър малко.
Вечерта сканирах снимки и се чух с майка и татко.
Обадих се на колегите от просист да организирам традиционното програмистко сборище за петъка.
Хубав ден беше 🙂

Усмивките на вселената – 03.04.2011г.

Днеска ходих на пазар.
Купих ядки,уиски и бонбони да почерпя във вторник в работата.
През останалата част от деня сканирах ленти.
Останаха ми десетина броя.
Доволен съм от деня 🙂

Усмивките на вселената – 02.04.2011г.

Днеска се обадих на Мира да и честитя рожденния ден.
Цял ден иначе сканирах ленти вкъщи.
Поръчах си непромокаема надматрачна стелка.
Четох някакъв много странен,но хубав шпионски роман 🙂
Беше хубав и успешен ден.