Приключенията на Жоро и Таня – част 1 – Една странна котка

– Жоро бе, къде си бе момче. Жороооо. Жорооо. Сложила съм ти млякото. Бе къде изчезна тази котка бе? Жорооо …

А през това време долу пред блока
– Миааау. Мррр?
– Миии. Мяааа. Мрряаууу.
– Мррау?!!
…

Предполагам, че повечето от вас не разбират котешки, така че от тук нататък ще превеждам на български, но имайте предвид, че повечето от разговорите се провеждат именно на котешки.

– Здрасти. Коя си ти?
– Аз съм Таня. Идвам от бъдещето. Отивам в древен Египет.
– Наистина ли?
(забележете колко по-кратък е изказът на котешки)
– Да, наистина. Аз съм изследовател на времето от Ивайловградския институт по коткология и темпорално знание.
– Ама то има ли такъв институт? Аз защо не съм го чувал? А приятелят на Митко (стопанинът ми) има баба там.
– Ами той институтът е създаден през 25ти век и по мое време вече има шествековна история и утвърдени традиции в изследването на времето с помощта на котки.
– Разбирам. Ние тук сме още в 21ви век. А ти защо спря тука след като си за Египет?
– Ами чисто и просто огладнях. А и машината ми на времето не може да прескача по много време наведнъж и и трябва време да се зареди.
– Като каза ядене и аз огладнях. Мама Цеца сигурно ми е сложила вече купичката с млякото. Искаш ли да закусваш с мен?
– Мммм мляко. Обожавам мляко. В 31ви век е много дефицитно, щото хората са прецакали нещо кравите и са останали съвсем малко.
– Разбирам, хайде.

– А появи се най-после. О намерил си си другарче? Добре де ще сложа и на него мляко. Добре добре. Кротко. Не ми се бутай. Готово.
– Мррр, Мяааау.
– Мрррр.

– Мда вкусно ви е млякото. Сигурно е домашно?
– Ами не знам да ти кажа. От някакъв човек го вземаме всеки ден. Тук е много скучно понякога. Аз цял живот съм прекарал в тази къща и я познавам като петте си нокътя. Има ли възможност да ме вземеш със себе си до Египет?
– Ами не знам. До сега не сме го правили. Трябва да питам шефовете. Но след това ще те върна обратно тука.
– Добре де.
– И няма да ми пречиш.
– Хубаво.

– Мр? Мрррау? Мр мр мрм. Мяу. Мрр? Мяу?
– Пиу. Пиу. Пииип. Пиу. Пиип.
– Мрр.

– Добре шефовете казаха, че няма проблем, но ще трябва да направим няколко спирки повече, за да не прегрее машината. Готов ли си?
– Хайде.
– Ок. Следваща спирка средновековието. Дръж се свят. Жоро и Таня идват.

Изумената мама Цеца не можеше да повярва на очите си, когато двете котки изведнъж изчезнаха от стаята.