… има и край.
Вече три или четири години поддържам рубриката “Усмивките на вселената”, като един вид прозорец към моя живот, за близките и познатите ми и като споменник за мен – за да мога да си спомням хубавите мигове след време.
Компютрите не забравят … а може би е нужно.
Може би не е нужно да се помни всичко или дори по нещо от всеки ден.
От доста време разсъждавам по тези въпроси и стигнах до извода, че тази рубрика в този си вид спирам да я поддържам.
Предполагам, че когато ми се случи нещо много хубаво, което да си струва отбелязването, ще го пиша тук или в основната страница. Но ежедневното писане на “Усмивките” спира от днес.
Докато пиша тези редове си мисля, че ще ми липсва, но пък може би вместо да пиша по няколко реда доклади какво ми се е случило днес, ще видите нови по-интересни статии или разкази 🙂
Ще поживеем и ще видим какво ще стане.
