Караоке

Вчера ходих на караоке. Аз принципно много обичам да пея, а пък и като имам публика която не може да избяга си умирам от кеф. Всъщност не пея никак зле. С My Way на Frank Sinatra се справям доста добре, както и с Shape of my heart на Sting. А когато Пепи (ДеДжеят на кариокето) обявява, че ще пея Wind of change, казва:

“Сега Тошко ще изпълни хитовата си песен Wind of Change”

А ето и малко снимки от вчера:

Моя милост:

Дануша:

Зорница:

Виктор и Зорница:

Като цяло много добре си изкарахме – стояхме чак до 12:30 часа и след това се прибирахме пеша.

Между другото много приятно съм изненадан от двете девойки и особенно от Дануша. Става дума за това, че обикновенно когато поканя приятели на кариоке идват с голям зор първия път, казват че им е харесало и повече не стъпват. Докато в случая Дануша не само че идва всеки понеделник, ами доведе и Зорница миналия път, а този път и Виктор. По-забавно е с компания отколкото сам човек. И даже тази седмица пяха. А пък какв зор беше докато се престрашат да станат… а след това пяха повече от мене (а аз пея по 5-6 песни всеки път). Ще видим как ще е другия път. И на всичко отгоре пеят доста добре.

Аз пък за първи път от доста време позволих на някой който не ми е приятел да се включи към моя песен. По принцип не го правя и пея сам, защото иначе се бъркам, но този път се получи доста добре. В това отношение благодарности на Мартина за изживяването.

Ами толкова за кариокето вчера. Другата седмица пак 🙂