вселената ти се усмихва
подава ти ръка
и сърцето ти притихва
щом тръгнеш ти така
и случват се вълшебства
кажи го всеки ден
и сякаш ново детство
живееш окрилен
И сякаш днес политаш
към синьото небе
и радостен се питаш
а после накъде
в покоя на гората
намираш ти сега
пътя към мечтата
и своята съдба
звездите там блещукат
във нощното небе
и нежно ти шушукат
какво си ти дете
животът е прекрасен
усмихнат и щастлив
а ти летиш унесен
във своя порив жив
Оригинално публикувано на 30.05.2006г.
Много ми харесва това твое стихче, пълно е с живот и ведрост 🙂
Аз бих нарекла него – живот 🙂