Живот

ах как минава времето край нас
и сякаш нищо с нас не става
а всъщност ний растеме час след час
и споменът за дните ни оства

Аз знам ще се обърна някой ден
и ще си кажа “добре ми бе тогава”
но днес седя и мисля възмутен
“защо край мене нищичко не става”

Не е така – животът си тече
и случват се неща безброй
оставя ли се да ме повлече
за мен по пълен ще е той.

Но ето пак ме хваща страх,
да тръгна просто без път и посока
че вместо радост там ме чака крах
а вместо връх – бездната дълбока

подвикват ми оттук оттам
ехей, не стой във таз сумрачна стая
ела със нас и няма да си сам
и жив ще бъдеш истински накрая.

И ето тръгвам вече аз
напред по този път безкраен
но ще запомня този час
във който тръгнах аз да търса рая.