Днеска беше интересен ден.
През целия ден се занимавах с една ScratchArea да я записвам в проекта.
Записването стана, ама много ме ядоса и си пуснах да слушам стари градски песни.
Докато ги слушах малко преработих текстовете, така че станаха на нови градски песни ето така :
“Красив роман е любовта” :
Красив роман е този zip
С начало странно и без край
Започнеш лииии
пиши го ти до край
Не си ли писал до сега,
ProjectManager-е в този файл,
не си ли спомняш
де го сложи там?
Не си ли писал ти,
във таблици и entry-та?
Панели в IPP,
Не си ли писал ти?
А ето и “Заспали чувства” :
Затворен zip файл в мен недей отваря
недей да бъгваш бедния ми core
Че той без друго е много бъгав
Ти вместо радост, бъг му подари.
Щом се затвориш, прочети си фата,
Там ще видиш моя ACL
Щом ти се bootнеш, погледни във root-а
Там ще намериш моя страшен лог.
Та разпратих аз въпросните произведения насам натам и Теодора ми прати да учавствам в конкурс за любовна лирика на тема нещо за любовта и виното. Питах дали може да включа и компютри. оказа се, че може. Ето какво създадох като резултат :
като нов windows се яви
и бях аз мигом запленен
със графика и със gui
бях аз във нета уловен
А твоя юзер интерфейс
бе дружелюбно отзивчив
И след размяна face-to-face
Бях вече влюбен до уши.
Поканих те на среща аз
и много странно – ти прие
говорихме си – нейде час
в едно квартално нет кафе
След туй обменяхме IP
адреси, ICQ и Skype
Аз се обадих, после ти,
а после се видяхме live.
А после бяхме на купон
в едни познати до зори
със вино леко кат` балон
напихме се и аз и ти
Години има от тогаз
и ти gui-то си смени
но още в теб съм влюбен аз
С усмивка, нейде до уши.
Та така. На колегите им харесва, на мен също, журито да му мисли. Дано знаят терминологията поне.
След това ходихме с Теодора да и избираме Laptop и лично аз харесах един. остава да я убедя, че това е правилния. След това ходихме на кино. Гледахме много готин филм – “Навитакът”. Препоръчвам го на всички.
Вечерта се върнах към 23ч и опекох един кекс, че утре съм на асистентска среща, а съм обещал да направя нещо сладко. Четох “Вихъра на жътваря” до сред нощ и легнах да си поспя малко.
