Хубавите неща от днес бяха доста.
Вечерта ходихме с Дени на Дивак. По план трябваше да сме пет шест човека, но всички останали се отказаха в последния момент и на края останахме само ние. Въпреки това си изкарахме весело и приятно.
На обяд още веднъж се уверих колко голяма сила имам да карам нещата да се случват. В менюто на заведението където ходим да ядем пишеше, че имат мусака и аз реших да ям точно това. Когато погледнах обаче изложените манджи нямаше нищо такова. За всеки случай реших да питам има ли мусака. Готвачката ми каза, че е свършила, но все пак ще погледне във фурната дали няма. Е имаше останала още една порция. Разказвам ви това, защото за сетен път се убеждавам как човек като много иска нещо то се случва. МОже да кажете, че в това няма нищо чудно, но аз си мисля, че има. Може всичко да е съвсем просто, но това не значи, че не е чудо. Защото в целия ни живот се случват чудеса, а ние не им обръщаме внимание, защото били прости.
Вечерта се оказа че с Боряна сме в една посока и си говорихме много приятно. Между другото ми се обади Даниела да ме пита дали искам да ходим да пеем. Разбрахме се да се чуем пак след пети декември.
Ами това е за днеска от мене. Лека нощ 🙂
