Усмивките на вселената 09.12.2006г.

Здравейте всички.
Днеска беше много интересен и вълнуващ ден.
Дойдох до Кюстендил.
Да, именно дойдох защото все още съм тука и ви пиша от компютъра на Митко.
Сутринта станах и си изпрах прането и най-после разпрострях чаршафите от простора.
Надичка ми прати СМС, да отида в 11 на гарата, а не в 10 и аз използвах възможността да пребия малко гангстери в мафията. Уцелих джакпота – един ми даде близо два милиона.

След това с Надичка тръгнахме до кюстендил. Тя през цялото време ми разказваше различни истории за местата около пътя – къде имало свлачище и преместили пътя, къде имало добра гледка, как Перник бил градът-кремвирш и как Стомана Перник произвеждали само листове, а не рулони, но въпреки това им били конкуренция (на Кремиковци).

След това ме разходи из града. Аз не намерих крановете които търсех, но пък се забавлявах добре. Тя отново се вживя в ролата си на гид и ми показа всички забележителности из града – като се почне от училището, библиотеката, хотела, старата градска баня, турската баня и се стигне до болницата която има изглед към параклиса, и блока на Даниел, който имал изглед към гробището. Разказа ми къде се правели купони на открито и къде с кого се била натискала като тинейджърка. Показа ми дори къде е било първото частно кафене в Кюстендил.

През това време чакахме Дени да ни се обади, че е пристигнала в града. Още като дойдохме и се обадихме и тя каза, че до час ще са там – били в чешмето – кръчмата на бащата на Надя. Два часа по-късно още бяха там и ние се принудихме да отидем лично. Тъкмо отидохме до там (което е извън града) и те вече си тръгваха. “Те” това бяха Дени, Кранк, Теди и Гери (жената на Кранк). Тяхната идея била да разходят новата кола на Теди (и кучетата и).

Както и да е. Тук с Надя се разделихме и аз тръгнах с групата на Дени. Върнахме се отново в Кюстендил и разгледахме художествената галерия. Имаше експозиция на Владимир Димитров – майстора. Някои много ми харесаха. Останалите обиколиха изложбата много на тагадък, а ние с Теди бавничко разглеждахме картините и коментирахме (профански естествено) съдържанието им и начина на рисуване. Аз харесвам повече картини с изчистени контури, а тя – по скоро с петна. Имаше картини които все пак и двамата харесвахме. А имаше една серия с целуване на ръка които бяха много интересни – в някои от картините трябваше човек доста да се вгледа, за да види къде е ръката и къде е тази, която я целува. В едната зала имаше изложба на Кюстендилски художници и имаше и творби на майката и бащата на Дени (а и на чичото доколкото разбрах по-късно).

Поразгледахме града още малко и се прибрахме.
Вечеряхме поигрох малко мафия и показах на Дени как се играе. След това решихме да влезнем за малко в казиното. Почнахме с рулетка и загубихме малко пари, а след това тя ме научи как се играе блек джек и си върнах загубеното с лихвите.

И сега седнах да си напиша усмивките и може да почета още малко книжка и си лягам.

А да и да ви кажа, че лицензът ми за пророк все още е валиден.
Днеска докато си вървяхме с Надичка и се обади бившия шеф да и каже, че голямото началство ще и се обади всеки момент. Тя се притесни, че сегурно имало проблем с някои от последните кораби дето обработила в петък и почна да се тръшка, че сигурно трябвало да се връща в софия. Аз и обясних, че сигурно новината е хубава и ще и вдигнат заплатата или нещо подобно. И бях прав. Оказа се, че ще я повишават и ще отговаря за търговията с Македония и Турция или нещо подобно. Още не е сигурна дали ще приеме, на според мене ще го направи. Това е неофициална информация все пак и за това трудно се вижда.