Застанал между шест стени
седя си тих и уморен
и огън в мене пак гори
а климатикът е студен
И вентилаторът бучи
не чувам свойте мисли аз
а горе нещо пък бръмчи
и лампи святкат час по час
протегнал свойте пипала
към другите около мен
опитвам се да разбера
защо съм тука аз пленен
Прекъсват ме отвънка пак
и спирам аз да отговоря
след туй във вечния сумрак
аз продължавам да мърморя
мърморя, че съм вечно сам
мърморя, че съм тук споен
мърморя, също че не знам
каква е ползата от мен.
Ха много готино това! :))
страшно ми харесва 🙂