Няклко статии напоследък ме накараха да се замисля за законите в България и как и до колко се спазват.
Защото българските управляващи от една страна се опитват да налагат европейско законодателство (което е добре) в български условия (което е зле) и самите те да не го спазват (което е съвсем зле).
Някак си не ми звучи логично цялата работа.
Още повече, че всичко се крепи на глоби в България.
А да – и на такси и данъци.
Ако не спазиш някой закон ти тръскат глоба. Ако го спазиш ти удържат данък, а ако имаш нужда от нещо по-специално ти вземат такса. Чисто и просто като полицай след баня дето се вика.
И какво се получава като резултат?
Ами тъй наречените “големи риби” не спазват законите, защото глобите (или подкупите) които ще платят са по-малки от печалбата им.
Отделните хорица също не спазват законите, но за тях на никой не му пука.
Принудени да спазват законите са малките фирми единствено – след като нямат достатъчно пари за подкупи и глоби.
Резултатът е плачевен – хората се учат да не спазват законите (които често си противоречат), и като резултат законотворците творят закони които няма как да се спазват.
И тук се сетих за един пример от Едноминутния мениджър – как да научим кит да скача над въже.
Ами като начало опъваме въжето на дъното на басейна – като мине отгоре му даваме храна. като не мине – нищо не му даваме. Малко по малко вдигаме въжето докато не стигне до повърхността на басейна и кита се научава да го прескача.
Това което се случва в българия по тази аналогия е да сложат въжето на два метра над водата и ако не го прескочиш си кълцат парченце от тебе, ако го прескочиш пак си кълцат парченце от тебе.
Така май няма никой да го прескача това въже и всички само ще гледат да се скрият някъде.
Както се и случва….
