Днеска ходихме на витоша с Надя от ФМИ.
От начало всичко си изглеждаше почти наред.
Малко мрънкаше нещо за автобуса, но нищо особенно.
Както и да е – взехме автобуса и слезнахме на лифта на Драгалевци.
Надя категорично отказа да дойде с мен до станцията да видим картата и да решим накъде ще ходим, така че ходих сам. Харесах си маршрут от драгалевския манастир до заслона кикиш и евентуално след това към момина скала.
За да стигнем до разклона, трябваше да минем през манастира по пътя и да продължим още известно време по него.
На един разклон имаше надпис, че е забранено преминаването на коли по пътя в почивни дни освен ако не са инвалиди. От този момент нататък докато стигнахме разклона, Надя подвикваше и се караше на всяка кола, която минаваше по пътя. аз се правех, че не съм там.
Както и да е. Криво ляво стигнахме до Кикиш, а после и до Есперанто. Там хапнахме качамак, гъбена и бобена супа. Питахме за пътя и продължихме напред. По едно време стигнахме разклона за Бояна и Надя предложи да тръгнем по долния път за Бояна, вместо да ходим до Момина скала. Прецених, че и без това е време за връщане и се съгласих с плана. Когато стигнахме обяче същинската част на пътеката, тя каза че и е стръмно и не иска да слиза надолу, а иска към момина скала. Тогава на мен ми прикипя и и казах, че тръгвам надолу и ми е писнало от нейните мрънканици и претенции и да ходи където си иска. Продължих надолу и за известно време обърках пътеката и стигнах до Боянския водопад. Направих няколко снимки и тръгнах да се връщам наобратно. По пътя срещнах някакъв старец и го питах за пътя за бояна, тъй като бях загубил маркировката. Човека също отиваше натам и тръгнахме заедно. Разговорихме се. Разказа ми доста за себе си. Показа ми някои билки. Показа ми и преки пътеки в планината. Не знам колко сме вървели, но времето мина неусетно в лек и приятен разговор.
Прибрах се вкъщи в шест часа вечерта.
Прочетох до вечерта “Пощоряване” на Тери Пратчет.
Книгата е много забавна и се взема на един дъх. Разказва се как някакъв мошеник, се оправя с Анкх-Морпоркската поща.
Много готина книга.
Усмивките на вселената 21.09.2009г.
