Басси, тези усмивки съвсем ги забравих.
Водих всъщност на обяд колегите на супичките. Много хубави пържени картофи правят там – не са от тези бланшираните, а истински. Боряна беше ангажирана и не дойде.
Вечерта ходих на кариоке и много добре се забавлявах – изпях доста песнички, даже някои в дует.
Вечерта обясних на родителите ми, че трамбовъм към вкъщи в 11часа през нощта и майка изпадна в лек шок.
Бях много гладен и вечерях бухти с лютеница и суджук – неочаквано добра комбинация – легнах си и спах като къпан 🙂
Усмивките на вселената 13.03.2007г.
