За шматките

Замисляли ли сте се някога върху думата “шматка”.
Да погледнем какво казва тълковния речник по въпроса :
мн. шма̀тки, ж.Жарг. Човек, който се щура насам-натам, който трудно се оправя в сложни ситуации.

Дори от това описание става ясно, че думата “шматка” е в женски род. Тоест една шматка, а не един шматка. Но нещата не свършват до тук. Въпреки, че е в женски род, може да се каже както “тя е шматка”, така и “той е шматка”. Интересното обаче е, че не може да се каже “то е шматка”. В множествено число е ясно – “ние сме шматки”, “вие сте шматки”, “те са шматки”.

Какво излиза според досегашния анализ.
Имайки предвид мъдростта на народа, следва че шматките са по-често жени отколкото мъже. И при това възрастни жени и мъже, тъй като децата (дете) са в среден род и за тях не е характерно да са шматки. Тоест, човек за да може да бъде шматка трябва да поотрасне и да престане да бъде “то”.
Интересното в случая е, че при групи от два или повече обекта, вече се наблюдава тенденция към шматкосване, дори по отделно обектите да не могат да бъдат шматки. Примерно две деца вече може да се каже, че са шматки. Но за едно дете не може. Тоест има някаква много малка критична маса която е необходима за да може някой да стане шматка.

Ми това е 🙂