Днеска до обяд свършихме почти цялата пъзелна.
На обяд имахме малки пререкания с татко – той иска всяка сатя да е отделно, а аз искам дя няма прагчета и всичко да е на едно. Не ми вярва, че може да стане. Режем и вдигаме пушилка. В коридора не се диша. Все пак убедих татко – ще стане както аз го искам.
Не знам какво му стана, но реши, че трябва да си изхвърля гардероба. На момента. Не разбирам защо. Готов е да го нареже на парчета. Едвам го възпирам.
Абе добра работа свършихме – доволен съм.
Усмивките на вселената 28.12.2007г.
