Днеска с Лили ходихме до метро сутринта.
Напазарувах си чорапи и потници и малко храна.
След като се върнахме аз продължих да си редя первазите – остана ми само малкото коридорче всъщност.
И в този момент ми се обади Данчо да ме пита къде съм и защо не съм у тях като има имен ден.
Грабнах си шапката и след час бях у тях.
Изкарах си много добре 🙂
Доволен съм.
Усмивките на вселената 06.01.2008г.
