Страничката на Тодор

Прочетох преди малко под някакъв пост “коментарът е изтрит,защото не позволявам пропутинска пропаганда на стената си.” и се замислих…

Не знам какъв е бил въпросния коментар и естествено човекът е в правото си да трие коментарите,които не му харесват под това,което е пуснал. Но все пак … Това което казва е “не допускам мнение различно то моето”.

С какво това отношение ни прави по-различни от средновековните хора,които са вярвали,че земята е плоска и са горели на клада еретиците,тоест несъгласните? С какво ни прави по-различни от нацистите,които са избивали евреите защото са евреи без нужда от съд и присъда? С какво ни прави по-различни от комунистите,които са избивали всички инакомислещи?

Аз лично съм против войната в Украйна. И не само там. И смятам,че ако на фронта се бият депутатите и президентите,наравно с войниците,много бързо ще се намери мирно решение. Но съм против и съдът на медиите.

Човек,страна или идея се осъжда и се обявява за враг без съд и присъда.

И всеки,който не е съгласен също е враг. Също като ваксините. Нямаш право на мнение,нямаш право на мисъл,нямаш право на анализ –или си “с нас”или си “против нас”. Стадото трябва да се дели на “ние”и “те”.

Смисълът на тази война не е да се бият Русия и Украйна. Смисълът на тази война е да има “те”! Тя е полезна,както за запада,така и за Русия. Защото и западът и Русия се консолидират благодарение на “врага”. До преди 1-2 години НАТО беше пред разпад и се говореше колко е безполезно като организация. САЩ губеха позиции в Европа и бяха на път да загубят статута си на “световен полицай и миротворец”. Опозицията в Русия също набираше сила. Хората искаха по-добър живот. С навлизането на западните компании руснаците виждаха и западния начин на живот.

Мирът беше опасен –както за Русия,така и за САЩ. Директната война също би била опасна –много лесно може да се стигне до ядрена война,а каквото и да си говорят,никой не иска това. Украйна обаче е различно. Тя не е в НАТО и НАТО няма ангажименти да я защитава. В същото време Украйна се представя като жертва и всички я подкрепят –дори с оръжия. Това ясно разделя света на “ние”и “те”. Не може да си неутрален.

Днес НАТО е в разцвета си. Това,което Тръмп не успя да наложи –членовете на НАТО да харчат повече за отбрана –сега се случва. Естествено,оръжията и боеприпасите се купуват от САЩ. Не само това,вместо да се разпада като организация,НАТО получава още молби за членство от страни,които до сега са искали да останат неутрални. САЩ отново са надеждата за защита на Европа. Отрицателните цени на петрола от преди няколко години,са история –всички газови и петролни компании са на невероятни печалби. Компаниите за добив на шистов газ отново излизат на сметка.

От другата страна –опозицията в Русия вече се смазва законно. Всеки про-западно настроен е преследван като терорист. Западните сайтове и медии се цензурират на общо основание. Нищо не може да застане на пътя на патриотичната пропаганда. Единствената реална опасност за Путин в момента са собствените му приближени,които страдат от икономическите санкции на запада.

За Украйна естествено,на никой не му пука истински. Ако искаха да ги защитят,за последните 8 години можеха да ги приемат в НАТО например. Украйна е просто полигон. Подкрепят ги с оръжия но с точно толкова,че да не загубят войната нито пък да я спечелят. Войната трябва да се проточи. Бърза загуба или бърза печалба не е от полза за никого.

Европа,естествено,го отнася –купува скъп газ и оръжия от САЩ и остава зависима от САЩ за отбраната си. Инфлацията тази година,ще покрие липсата на инфлация предишните години и според мен ще е поне 20-30%. Евросъюза също печели частична консолидация. И при него се подават нови молби за членство,въпреки,че за сега не е военен,а само икономически съюз.

Близкия изток печели от високите цени на петрола,а също така печелят и нови клиенти в лицето на Европа,която търси алтернативни доставчици на газ и петрол в средносрочен план.

Китай (а може би и Индия) печели защото получава руски газ на цени под борсовите,а не може да бъде принуден да наложи санкции на Русия.

Големия губещ е населението (в смисъл стадото). От една страна губим спестяванията и доходите си при това “с радост”,защото подкрепяме добрите във войната. От друга страна ни налагат усещания за тревожност и страх,защото щастливия и доволен човек по-трудно се контролира от уплашения. Естествено не трябва да се минава определена граница. За това в момента,в който почна войната,масово свалиха мерките срещу Covid –ако хората се страхуват прекалено много,могат да станат непредсказуеми,а не това е целта.

Напоследък доста често става въпрос доколко са смислени мерките и ограниченията,които ни налагат. Някои хора се опитват да омаловажат едни или други ограничения чрез парадокси или опити да се омаловажи дейтвието на една или друга мярка.

Да,и на мен не ми харесва да си стоя всеки ден вкъщи,вместо да излезна на разходка някъде. И на мен не ми е удобно да нося маска всеки път като излизам. Не ми харесва да чакам на стометрова опашка само за да влезна в магазина. И аз бих искал да се видя с приятели вместо да си стоя вкъщи. Но не го правя.

Идеята на тези мерки не е да намерите начин да ги заобиколите. Сигурен съм,че ще успеете. Идеята не е и да ви е гадно. Въпреки,че има такъв страничен ефект. Идеята е да пазите себе си и другите.

Можеше нещата да бъдат много по-прости и леки. Например с проста инструкция от вида “Носете маски като излизате навън,стойте на растояние един от друг,не се срещайте с други хора освен при крайна необходимост.”

Само че българинът е умен. Правилата него не го засягат. Той по-добре знае,кое е добре за него и кое не е. Фактът,че има наложени глоби за десетки милиони,е достатъчно красноречив. Фактът,че хиляди жители на столицата тръгнаха към родните си места за великден,без да се интересуват за живота и здравето на близките си (очевидно не им пука за техния собствен),говори що за безумен народ сме.

Утре тези,които са били “хитри”и “умни”и са успели да излъжат държавата,ще се разболеят (от нещо си,без значение от какво) и ще искат да отидат на лекар. И ще установят,че няма възможност да бъдат лекувани,защото всички ресурси на болниците вече са заети.

На няколко пъти попадам на коментари как в Швеция ограниченията са били доста по-хлабави. В момента в България са минали два месеца от първия случай. Болни са 1300,а починали –53. В Швеция към 31ви март е имало 4800 болни и 331 починали. Те са около 10 милиона,ние сме около 6. Това значи при нашето население 2900 болни и близо 200 починали. Италия има 60 милиона население и в края на втория месец от епидемията си (15ти април) е имала 160000 случая,и 21600 починали. Това при нашето население би направило 16000 случая и 2160 починали.

Само че и двете страни имат доста по-добро здравеопазване от нашето. Има ли България възможност да лекува 16000 души едновременно? Има ли България възможност да лекува по 270 нови случая дневно допълнително? И ако приемем,че смъртността е три процента,кой от хората във Фейсбук и по форумите е съгласен да поеме отговорността за смъртта на 18000 души в България?

Напоследък се хващам,че прогресивно скучая.
И като човек израстнал с компютри и интернет търся нещо интересно именно там.
Отварям сайта за новини и прочитам какво се случва по света и у нас…
…и нямам усещането че съм получил информация. Едни и същи новини се предъвкват от различни медии в различен формат и подобни хора коментират под тях.
Някои новини ме ядосват. Други ме натъжават. Но повечето умът ми възприема като откровенна боза (без да обиждаме бозата естествено).
Дори съм се хванал да следя няколко спортни тематики …дано се случи нещо интересно. Но новините когато има такива са рядкост.
Ежедневните новини не носят информация и вдъхновение. Просто поредната безмислица.
Реших да отида във Фейсбук –нали уж се прави от хора,които споделят себе си.
Да бе!
Огромна част от нещата в началната ми страница са статии във външни блогове,споделени от приятелите ми във Фейсбук. Много често едно и също нещо се появява по няколко пъти. Друга голяма част са снимки. Снимки,които нямат нищо общо с мен,а в някои случаи дори не е ясно на какво са. Много малка част са хората казващи нещо смислено в статусите и коментарите си. Нещо,което да е творческо,различно и някак си тяхно си,а не изкопирано или взето от някъде.

И така Фейсбук се оказа поредното разочарование в търсенето на нещо интересно.
Тук на помощ идват книгите. Хартиени,електронни,всякакви. Разпалват въображението и ме пренасят в друг свят. За малко.Проблемът е,че и тук нещо не достига. Книги,разкази,филми…просто минаваш през гледната точка на автора. Но в другия край няма нищо. Загубил си малко време. Може да си научил нещо ново,но това е всичко. Не се чувствам по-умен или по-добър след прочитането на повечето книги и разкази. Нямат този ефект,който имаха върху мен като бях малък.

И чак тогава оставям компютъра и се обръщъм към хората.
Дори простия и неангажиращ азговор с познат или приятел може да бъде по удовлетворяващ от кисненето по новинарските сайтове или във Фейсбук.
А когато правиш нещо заедно с някой друг –работа,игра,разходка някак си винаги става интересно. Дори скуката споделена с други хора някак си е по-поносима.

“Манолев се вписа добре,Бербатов –не”-заглавие на статия във Гонг.
Ако гледаме заглавието оставаме с впечатление,че Манолев е играл супер добре,а Бербатов едва ли не,не е играл.
Четейки статията обаче,се оказва че и двамата са играли много добре,но Бербатов е играл под максимума на възможностите си.

Подобни заглавия срещам относително често,не само в спортните сайтове.
Навсякъде се търси евтина сензация без да се спазва елементарна култура заглавието на статията да е свързано със съдържанието поне.
Също така във финансовите сайтове се срещат често статии на корифеи предсказващи всякакви видове апокалипсис. Като се започне от разпадане на евро съюза до отказ от долара като световна валута и така нататък. Ако поне половината прогнози се бяха сбъднали,досега еврозоната и евросъюза щяха да изчезнат.

Далеч съм от мисълта да се налага цензура в интернет или в медиите,но подобни тенденциозни и платени публикации следва по някакъв начин да се обозначават. Най-простия начин е мненията и предсказанията на личности,които рязко се разминават със случващото се да бъдат на жълт фон,за да е ясно на читателите,че четат съдържание по-близко до фантастиката,отколкото да някаква сегашна или бъдеща реалност. Всеки анализатор следва да получава рейтинг на доверие,който се изчислява на база на отношението на предсказаните към сбъднатите неща. Добър вариант е и когато журналистите описват каква полза има дадената личност от въпросното изказване.

Подобен рейтинг би било добре да се въведе и в журналистическите среди. Журналисти,които често публикуват неверни материали или мнения рязко несъвпадащи с реалността,следва също да се маркират. Ако някой търси сензации и пише глупости нека има право да го прави,но нека всички които го прочетат да са наясно с това.

Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите:

1. Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат,от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите,а не нашата.
2. Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно,че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС,има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
3. Възможност за износ в чужбина –отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче,че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части,малко са фирмите,които са в състояние да пробият на европейския пазар.
4. Достъп до пари от еврофондове –за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове,а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.

Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС

1. Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове,толкова пари колкото дава като членски внос.
2. Осигуряваме пазар за западните производители,които лесно пробиват тук. Една от причините е,че българските производители дори когато се стараят за износ,продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
3. Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз,дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре,но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага,са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока,защото малките стопани и кооперации,като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции,които плащаме всички ние.

Като цяло мога да кажа,че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа,че членството в този съюз само по себе си е лошо,а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат,увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство,и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.