– Хей това ми прилича на Египет. Да не би да сме пристигнали?
– Да, Египет е, но сме доста далече от времето което ме интересува.
– А кога сме сега?
– Момент да проверя. Мда. Трудно може да се каже. Малко преди новата ера.
– Тоест християнския бог трябва да се роди скоро, така ли?
– Ами да, нещо такова. Всъщност не се знае кога точно се е родил Исус. Би било логично да е на коледа първата година преди христа, но всъщност, не се знае кое точно са възприели за начало историците.
– Добре. Кога сме разбрах. А къде сме?
– Ами както правилно забеляза сме в Египет. И ако не се лъжа онази жена там е Клеопатра. Това е добра новина.
– Защо? Какво значение има коя е?
– Има! Клеопатра се е къпела в мляко всяка сутрин. Това значи, че ако издебнем преди да е влезнала във ваната можем добре да си пийнем.
– Е ученото си е учено. Виж идва някакъв конник и отварят вратите на двореца. Изглежда много запъхтян. Да влезем да видим какво ще каже.
В този момент вратите на двореца се отвориха и конникът влетя вътре, а след него се шмугнаха и двете котки.
– Нося подарък за владетелката. Направете път. Бързо.
– Всички се разбягаха пред краката му. Той скочи пъргаво от коня и със димящ поднос в ръце се понесе нагоре към стълбищата. Клеопатра току що беше влезнала в залата и очакваше да и сервират закуската. Конникът влетя при нея като някак си се изхитри едновеменно с това да коленичи точно на правилното място и каза.
– Господарке, булгурския кан ви праща в дар тези булгурени палачинки с мед в знак на своята обич и вярност и моли да го приемете тези дни, за да да договори с вас по важни държавни дела.
– Оооо, благодаря. Ммм страхотни са. Знае булгурския кан как да спечели благоразположението на египетската владетелка. предайте му, че утре след сутрешната си баня ще го приема.
– Благодаря господарке. Ще му предам.
– Свободен си.
В това време влезна една прислужница и прошепна нещо на господарката си.
– Добре. Нека дойде. Ще го приема в покоите си. Пригответе ми ваната за след два часа.
Жоро и Таня останаха много учудени от разигралата се сцена но се запътиха да разгледат двореца на египетската владетелка. А какво да се види имаше. Имаше наредени златни кани и съдини. Имаше китайски порцелан. Имаше кристални и стъклени съдове. Имаше и много бижута, картини, портрети на самата владетелка. Също така оръжия – ножове саби, мечове. Всичко това беше подредено с много вкус и макар да беше много всичко си изглеждаше на мястото и всяко нещо беше в пълната си красота. Намериха и банята на Клеопатра. Също като тях няколко котки се мотаеха наоколо и чакаха да напълнят ваната, за да пийнат малко мляко. Жоро и Таня поздравиха и се заслушаха в разговора.
– Чу ли че оня Марк Антоний, пак бил тука.
– Да хич не го харесвам него – заради него ни забавят с един два часа закуската.
– Но пък иначе е красавец.
– Да, така е. И какъв нос има.
– Но този път щял да бъде съвсем за малко. Имало накакви проблеми в провинциите на Рим и трябвало да бърза лично натам още утре.
– И господарката пак ще остане сама. Много е зла като е сама.
– Едва ли. Чу ли за булгурския кан, който е пристигнал тези дни? Може и той да е готин. А то на господарката не е трудно да и се угоди.
– Да чух. Една от щерките ми попаднала на приготвени от него булгурени палачинко. Много били вкусни. Поне при него ще се хапва добре мисля аз.
Жоро и Таня послушаха още малко и се отдалечиха. Двете възрастни котки толкова се бяха унесли в клюките си, че изобщо не ги забелязаха.
– Какво ще правим, Таня?
– Ами на мене би ми било интересно да видя как се е родил Исус. Може би е добра идея да потеглим със свитата на Марк Антоний утре. Тука не мисля че може да се види нещо повече, а и повечето интересни неща ги е имало още преди няколко хиляди години, когато ние пак ще имаме възможност да ги разгледаме.
– Ами добре. Да си намерим място къде да поспим в такъв случай и да се приготвим за път утре.
– Да.
– А, Таня. А защо този път прескочихме цели девет века? Преди пътувахме през много по малко.
– Ами да, така е. Следващите ни скокове може да бъдат дори още по-големи. това е защото времето не е като конец, а по-скоро като река. Колко е широка и колко е дълбока зависи от това колко хора и колко събития има в даден период. Колкото по-назад се връщаме, толкова по-малко количество време се е изразходвало и толкова по-лесно е за машината да го прескочи..
– Разбирам. Лека нощ.
– Лека нощ.
На следващия ден Жоро и Таня станаха рано и отидоха да пийнат малко мляко от ваната преди да е изстинало. Една от котките там ги осведоми къде се намира свитата на Марк Антоний и как могат да се настанят, че да пътуват удобно.
Пътуването им отне три четири дни. По някое време към свитата се присъединиха и трима мъдреци, които наричаха себе си влъхви и които отивали да видят раждането на новия цар. Марк Антоний не изглеждаше очарован от идеята. на четвъртия ден мъдреците се отделиха от основния керван и се насочиха встрани. Таня, предложи да отидат с тях, защото те явно са по близа до целта им.
А над тях всяка вечер все по силно грееше огромна звезда, която ставаше все по ярка и по-ярка, а влъхвите, явно се ориентираха по нея.
След още два дни напрегнато пътуване стгнаха малко селце.
– Мисля че това трябва да е Назарет.
– Имаше една група с такова име. Пееха доста хубави песни едно време.
– Не, не е същото. Тук би трябвало да се е родил Исус.
– Ааа, а дали е така?
– Ами влъхвите вярват, че е така. Усещаш ли колко е тънка тука границана на реалността? Не е като магията на долната земя, а просто все едно, че нещо аха да ъсществува и едновременно малко му трябва да изчезне завинаги.
– Да. Някакво напрежение във въздуха.
– Хайде да отидем да поразгледаме.
– Мисля, че тука някъде ще се случи.
– Виж тези двама овчари кито тръгват по пътя. Да ги последваме, а? Където има овце, ще има и мляко?
– Добра идея. Да вървим. Между другото единия овчар е жена.
– Хм вярно. Странно. А защо ли се е маскирала така?
– Ще разберем.
Двете котки последваха овчаря и жената. Вървяха няколко километра и стигнаха до една колиба където имше няколко овце. Пред колибата ги чакаше още една жена. Двете жени влезнаха вътре, а мъжът остана отвън. Колибата беше добре затворена и двете котки не можаха да видят какво става. След няколко часа вратата се отвори и едната жена излезе с малък вързоп в ръце.
– Момченце е. Вземи и го скрий някъде.
– Мириам как е?
– Добре е всичко е наред.
– Добре. Благодаря ти много.
– Бягай.
В това време двете котки се бяха изкачили на покрива и успяха да зърната за момент лицето на бебето във вързопа, което след време, щеше да бъде почитано като бог.
– Ето така започва новия век. От едно нищо и никакво.
– Звучи ми някак си прекалено скромно. Дори във Търново беше по-забавно.
– Да, важните неща, често ни изглеждат съвсем дребни.
Котките бяха слезнали от покрива и се оглеждаха наоколо. Мъжът вече беше изчезнал нанякъде с детето. В това време от селото се разнесе глъчка.
– Какво ли е това?
– Ами каквото и да е скоро ще разберем. Мисля че се приближава.
В това време от тъмнината изникнаха няколко конника следвани от няколко огромни песа. Преди Таня и Жоро да се усетят, песовете ги бяха наобиколили, а войниците тропаха на вратата.
– Предайте ни детето. Заповед на Ирод.
Едната жена излезна и даде на войника някакъв вързоп.
Той го погледна, замахна с меча си и го резсече на две и след това го изхвърли настрани.
В това време :
– Ей приятелчета мисля, че си намерихме вечеря
– Да вижте какви сладки котета. МАлко са малки но като за начало не е зле.
– Да, изглеждат вкусни.
Песовете бяха нобиколили Жоро и Таня и явно се канеха да вечерят с тях.
– Таня, можеш ли да ни прехвърлиш назад във времето сега?
– Машината не се е заредила до край.
– Можеш ли все пак да пробваш.
– Добре.
И пред очите на изумените песове двете котки изчезнаха в нищото.
