Сънища

А пък да ти кажа како Пено, какъв сън сънувах днес.
Ше ти настръхнат космите, ша ти се оцъклят очите и ш’ти окапят ушите от страх и ужас.
Съспенс му викат на това по филмите, а по сънищата не знам как му съ вика.
Голям екшън сънувах тая заран како Пено.
Не знам от ветровете снощи ли , от какво ли ама сънувах че съм у неква къща у полето, а ветеро духа ли духа – басси маата.
Та си викам язе “Туй ветеро ни ша да ша й на добро, ми я аз да погледна дали няма некъв стълб наоколо да се порути върху одаята”.
Погледнах начи през прозореца и гледам два стълба – целото иликтрически.
Идното стълб ми изглеждаше далеч, и си викам туй нема да падне наоколо.
Ама другото стълб уж и то далече, пък дукато гу гледам и то взе чи съ наклуни и оооп, падна баш върху къщята.
Брех паника, брех търчене. Дубре че там дето падна немаше никой.
Изнесухме се начи ний у ветеро у съседите и седим и гледаме отвънка кво стаа, а то там мамата си трака.
Литят покриви, хора дървета, афтомубили и подобни.
И онзи камион на кока кола пак са убърна край нашту село.
Та сидим си ний наокулу и тъкмо пучна да се успокуява вриемето и надуйдохъ извънземнити.
Идни такива с метално ублечини с идни грозни зурли и нищо не им фатам.
Дубре чи имаши некъф човек с тех да им привежда.
Ут накалуту искаше да нъ убива, но след това се разбрахме.
Ние му убихми извънземнити, пък той дуйде у къщата при нас на завет.
И тъкму взе да ме става интересно как Пено и зех чи са събудих.