Днеска съм много щастлив.
Основния ми повод за щастие е, че ми се обади татко и каза че са ходили до Пловдив да уреждат документите на колата и са спали при вуйчови вечерта.
Ще кажете, че какво толкова пък се е случило.
Ами отношенията на родителите ми с вуйчо ми в продължение на няколко години бяха практически нулеви. Да обяснявам защо се получи така на практика е дълго и не особенно приятно. В интерес на истината не мога дори да претендирам, че знам цялата истина по въпроса. Единственото което съм сигурен, е че не си общуваха много дълго време. Дори не мога да кажа, че се сърдеха. Някакво много неопределено отношение. Дълго време единствения човек който имаше връзка отвреме на време с вуйчо и вуйна бях аз. Вече надявам се няма да е така.
Днеска продължих да пиша приказка и се развиват доста интересни събития. Някак си набирам скорокст. Вече дори имам някакъв план за следващите части. Ако карам с това темпо обаче, приказката ще стане дългичка – между 70 и 170 страници в зависимост от форматирането.
Ми това за сега от мене. Много съм доволен от днешния ден 🙂
